img

Пробвали сте всичко и не можете да отслабнете? Намерете отговора на всичките си въпроси ТУК!

/
/
/

Понякога се чудим защо изпитана от други хора диета не дава резултат при нас. Новината е, че ефективността на диетата зависи от генотипа на човека .

До този извод стигнали учените от Станфордския университет след проведени клинични изследвания.

Оптимизираното с оглед на генотипа хранене позволява да се губят 2,5 пъти повече килограми в сравнение с произволна друга диета.

И вие ли си задавате въпроса „Защо не мога да отслабна“?

Поводи и причини

Учените приемат това откритие за истинска революция. А тя се случила благодарение на факта, че учените се замислили за това на какъв принцип всеки човек си избира диета.

Според диетолозите е чудно, че обикновено, когато правим избор, подхождаме много индивидуално – съобразяваме се с желанията и вкусовете си, но по необяснима причина не подхождаме така към диетата.

А всъщност всеки човек е уникален и има свой набор от гени, които са важни и при храненето.

Определящите гени

Според изследването на учените в тялото на човека съществуват 4 гена, които участват в натрупването на излишни килограми. Тези гени определят важните функции на белтъчините: пренасянето на молекулите на мазнините, определянето на нарастването на мастните депа, разхода на запаси – като цяло и като реакция на физическото натоварване.

Това обяснява защо едни и същи хранителни продукти не се усвояват еднакво от различните хора. И защо за едни хора са ефективни силовите натоварвания, а за други – по-леките физически упражнения. Генотипът се определя с анализиране на слюнката в специални лаборатории, информира „Журнал“.

На практика

Съществуват три вида генотип според възприемчивостта към основните хранителни вещества.

1. За хората, генетично чувствителни към съдържанието на мазнини е подходящ порцион, който е пълноценен като въглехидратни съставки (50% от всичката постъпваща енергия), с леко увеличен прием на белтъчини (до 20%).

Препоръчително е да се намали до 10% количеството на наситените мазнини (сланина, колбаси, мазно месо, краве масло), като се заменят частично – до 20%, с ненаситени мазнини (тлъста морска риба, нерафиниран зехтин и ленено масло).

Пример: физиологичната потребност от енергия на 30-годишна жена с тегло 65 кг и със слаба физическа активност е около 2300 ккал. Като имаме предвид, че при окисляване 1 г въглехидрати и 1 г белтъчини дават по 4 ккал, а 1 г мазнини – 9 ккал, то препоръчителното количество на ден е 287 г въглехидрати, 115 г белтъчини, 51 г ненаситени мазнини и 25 г наситени мазнини.

2. Ако генетично сте склонни към трупане на маса при прием на сладка и тестена храна, за вас е подходяща диета с понижено количество въглехидрати – до 35-40%. В този порцион съставът на белтъчините е малко над нормата – до 20%, а мазнините са балансирани около 45% от цялата постъпваща в организма енергия.

3. При установена генетична чувствителност към балансиран хранителен порцион е нужна диета с умерено намалена обща калоричност, но не повече от 10% от физиологичната норма за постъпваща чрез храната енергия в организма.

Ако сте в тази група, е добре да намалите количеството на въглехидратите до 40%, мазнините – до 30%, а белтъчините да увеличите до 20%. Изборът на правилния порцион с оглед на генотипа позволява да се постигне намаляване на теглото и да се задържи резултат.

Съдържание на мазнини в продуктите

Високо, 30-100%

растителни масла, краве масло, маргарин, сланина и тлъсто свинско месо, майонеза, пълномаслена извара, домашно мляко, домашна сметана, пушени колбаси, рибни консерви с масло, шоколад, ядки, по-тлъсто говеждо месо, пилешко месо с кожата, по-тлъсто агнешко месо, патица

Средно, 10-30%

сметана 10-30%, наденица, нискомаслена извара, нискомаслено сирене, сирена с благородна плесен, топени сирена, херинга, сьомга, говеждо филе, свинско филе, пилешко без кожа, яйца

Ниско, до 10%

кисело мляко, обезмаслена извара, нискомаслено мляко, пъстърва, шаран, щука, костур, треска, морски продукти, пилешки гърди

Съдържание на въглехидрати в продуктите

Високо, 70-100%

бял хляб, бял ориз, корнфлейкс, пуканки, мед, гофрети, картофено и царевично брашно, мармалад, захар, кускус, грис, бисквити, маслено тесто, фруктоза, сушени фурми

Средно, 40-70%

Конфитюри, картофено пюре, мюсли с ядки и стафиди, понички, кроасани, млечен шоколад, банани, пъпеш, черен хляб

Ниско, до 40%

овесена каша, спагети, макарони, манго, папая, консервирана царевица, зеле, краставица, домат, патладжан, зелени чушки, фрешове, горски плодове

Начини за приготвяне на храната:

Непрепоръчителни

– пържене, особено с леко овъгляване на храната

– пържене в животинска мазнина и маргарин

– опушване

– задушаване в мазнина

– продължително варене на зеленчуците

– осоляване

– приготвяне на супа в бульон с висока масленост

– повторно пържене в използвано масло или олио

– мариноване в оцет

– озахаряване

Приемливи:

– пържене в умерено количество масло

– средно продължително варене на зеленчуци и плодове

– сушене

– пасиране

– мариноване във вино

– фламбиране

– приготвяне в плик за печене

– задушаване във вода с малко мазнина

Оптимални

– приготвяне на пара

– запичане, включително във фолио

– бланширане

– кратко варене на плодовете и зеленчуците

– приготвяне на супа с бистър (отпенен) бульон

– мариноване с малко лимон

Източник: zajenata.bg

Коментирай чрез Facebook
loading...

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *