Една тийнейджърка от Шотландия написала открито писмо до родителите си, наркомани.
В писмото, тя им благодари, че достатъчно рано е научила, че животът не е мляко и мед.
Родителите на Челси Камерън ударили дъното с неявяването си на първия ден от новата учебна година на техния син. Същият ден, Челси е избрана за ученичка на годината. В писмото, което тя публикувала в своя блог, 18-годишната девойка не критикува действията на своите родители.
Вместо това, тя им благодари, че те, по трудния начин, са я научили на независимост и са я „предпазили“ от деструктивния живот, който наркотиците предизвикват.
В доста шокиращото писмо, Челси казва:
„Родители, благодаря, че ме научихте, че наркотиците съсипват живота, разрушават семейството и не предлагат качествен и достоен живот. Вечно ще Ви бъда благодарна за този урок, който до края на живота си няма да забравя и поради който никога няма да се осмеля да опитам някоя вредна субстанция.“ казва тя.
Писмото е публикувано същата седмица, когато баща й Александър, завършил в затвор в град Дънди, заради поредица от престъпления. Нейната майка, Тами казва, че е неописуемо горда от своята невероятна дъщеря:
„Никое дете не заслужава да минава през това, през което тя премина. Твърде много се срамувам заради моите действия и въпреки че съжалявам за тях, аз съм горд от дъщеря си.“
Камерън заявила, че нейното детство е било доста нормално, като изключим, че е растяла в среда, където ежедневие била консумацията на диазепам и хероин.
Тя едва на 14 години е решила да се изнесе от дома си и да живее при различни приятели, докато не успяла да спечели за собствен апартамент.
За BBC, Челси разказала историята, която нейният учител я разказвал на своите ученици. Той казвал, че децата, които са изложени на злоупотреба с наркотици от родителите си, често завършват по същия път.
Тя решила, че нейният живот трябва да бъде различен. „Чуждите избори не са моето бъдеще, нито го определят“ – казва Челси.
Писмото завършва, казвайки:
„Надявам се, че един ден ще се свестите и ще осъзнаете, че животът има какво да предложи. Когато този ден дойде, моля потърсете ме. Ще Ви заведа в най-добрия ресторант, а ако имате късмет, може би един ден всички ще отидем в Германия. Дотогава ще сънувам как би изглеждал животът ми, ако имах родители, с които да се насладя на тези неща.“