img

Учени установиха: Чалгата е дигитален кокаин!

/
/
/

Дрогата завладя и виртуалния свят под формата „дигитални наркотици“, които са всъщност звуци, или по-скоро честоти, които влияят на мозъка, така както субстанциите.

Неотдавна холандски учени проведоха изследване, което доказва, че чалгата влияе на мозъка така, както кокаинът, пише 168 часа.

Като се има предвид на каква джунгла приличат чалгадискотеките, изследването им може и да се приеме за истина – хора, качени върху масите или под тях, хвърчащи салфетки и напоени с пот разкопчани ризи. Чалгата винаги се е свързвала, подобно на наркотиците, с деградацията.

Някои хора дори твърдят, че именно фолкът провали футболиста Валери Божинов.

Заслушан в ориенталските ритми и загледан в пищни танцьорки, той забравил как да тича и да жонглира с топката по игрището.

Божинов заминава в Малта, когато е едва на 12 години. Там, на 14-годишна възраст, е открит от спортия директор на Лече Панталео Корвино, който плаща 15 хил. евро за таланта му. През 2006 г. подписва за „Ювентус“, а през 2007 г. отива в „Манчестър сити“. По това време той вече е част и от националния отбор на България и точно тук започва падението в кариерата му. Българските национали започват да го водят по чалга клубове и балканските ритми го отвеждат от първокласните отбори директно в „Партизан“ (Белград)

Чалгадискотеките са и първите места, които VIP персоните посещават у нас.

През 2012 г. актьорът Жан Клод ван Дам снима поредния си филм в България, а една от свободните си вечери прекарва в чалгадискотека в жк “Люлин”.

„Влизам в заведението и виждам как Жан Клод ван Дам разбива стол в главата на някакъв човек“, разказва след това очевидец, засякъл инцидента с подивелия актьор.

От тази гледна точка не е трудно да се допусне, че чалгата наистина влияе на някои по-елементарни мозъци като една доза кокаин.

Психиатърът д-р Александър Канчелов, специалист по терапия на зависимости, сподели пред “168 часа”, че фолкът далеч не е толкова опасна. „Има ли чалгата такова чудотворно въздействие? Всъщност не. Тук въздействието е не на музиката, а на съчетанието с алкохола. Тази комбинация води до приповдигнатото настроение, до падането и на дрехите, и на задръжките. Алкохолът тук има определящо въздействие, той освобождава субкултурата да се скача по масите. Чалгата като музика не е нещо особено. Проблемът не е в чалгамузиката, а в чалгакултурата, която носи елементите на ретроградно поведение.“


Не едно и две са изследванията, които показват, че различните стилове музика влияят на мозъка така, както някои наркотични вещества.

Било то заради първоначалното „пристрастяване“ към една песен, която по-късно започва да ни става недостатъчна и започваме да търсим друга, по-силна или заради начина, по който влияе на емоциите ни.

Учени от „Станфорд“ доказват, че една и съща класическа симфония, пусната на различни хора, предизвиква едни и същи импулси в мозъка при всички тествани, но, естествено, преживяването им е различно. Според същите тези експерти 15 минути след като човек слуша любимата си песен, мозъкът му отделя огромно количество допамин. И именно тук идва връзката на музиката с наркотичните вещества. Всъщност допаминовата система е точно тази, върху която въздействат наркотичните субстанции. А нейното активиране води и до активация в центъра за удоволствие.

„Човекът е единственото животно, което изпитва удоволствие от слушането на музика, това е много интересен факт – казва д-р Канчелов. – Човекът е и единственото животно, което употребява алкохол и наркотични субстанции съзнателно, като подтиква и другите да го правят. И алкохолът, и музиката, макар да се възприемат по различен начин, въздействат на една и съща мозъчна система – активират центъра на удоволствието. Човекът е животно, търсещо удоволствието, цялото му поведение, независимо дали го осъзнава или не, е провокирано предимно от емоционалното състояние, търсенето на приятното и избягването на неприятното – много повече, отколкото от рационалността и мисленето. Ако бяхме мислещи същества, щяхме да живеем в много по-добър свят.“

Музиката директно активира различни мозъчни системи и влияе на настроението и емоциите. А различната амплитуда и темпо на мелодията води до нашето различно възприятие – независимо дали музиката е тъжна или весела, дали сантиментална или носталгична. Тези амплитуди провокират и танци и точно тук стои връзката им с чалгата. Тя може да провокира и различни видове преживявания:

„Има честоти, които отключват определени зони в съзнанието и подсъзнанието – казва д-р Канчелов. – Там може да има въображение, унес, фантазии, визуални образи или активиране на стари спомени. Много рядко активни халюцинации, но и това е възможно, ала те са по-скоро обект на изледването на латентните психотични състояния. Възможно е да се достигат и тези състояния под въздействие на комплекс от фактори, в съчетание с музика. До момента няма реални данни, че музиката сама по себе си може да го прави.”

Всяка субкултура и всеки музикален стил имат свой начин, по който влияят на мозъка. Но според д-р Канчелов всеки един от тях работи съвместно с редица други фактори, включително наркотици и алкохол.

„Например, ако се върнем към 60-те години – хипитата, марихуаната, войната, Виетнам, бунта и психеделичния рок, който се появява като нещо ново и различно. Тази музика е противоположност на мелодичността на “Бийтълс”, психеделичният рок предразполага към бягство от реалността, към промяна и дори изкривяване на съзнанието. Тези състояния, включително и халюцинаторни, са предизвиквани обаче не от музиката, а от употребата на халюциногенни субстанции или на марихуана, която засилва чувствителността на възприятията.“

Коментирай чрез Facebook
loading...

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *