img

Мъж каза на жена си, че питбула вече не може да живее с тях. Това, което кучето направи с бебето ще ви разплаче…

/
/
/
1827 Views
Кучетата могат да бъдат яростно верни, когато става въпрос за грижата за техните човешки семейства.

Както аз обичам кучето си, така знам, че и то ме обича също толкова много. Знам, че би направило всичко, за да ме защити и да се грижи за мен, точно както кучето-герой, което спасява стопанинът си. Така че, когато видях тази красива история за връзката между питбул и малко момиче, бях напълно разчувстван.

Тази история циркулира в интернет в продължение на години. Бащата се притеснява, че семейния питбул ще бъде опасен около малката му дъщеря. Предупреждава жена си, че при първия признак на проблем, кучето ще трябва да си замине. Когато обаче, вижда какво прави кучето всъщност, открива изцяло нов смисъл на терминът „най-добрият приятел на човека”.

Прочетете тази красива, чувствена история и ни кажете какво мислите в коментарите.

Жена ми и аз притежавахме 2 кучета, които имахме от преди да се срещнем и ги събрахме, при бракът. Нейното куче беше смеска между питбул  и лабрадор на име Зак и ме мразеше. Когато се роди дъщеря ни, казах на жена си „Ако посмее да захапе бебето, си ходи!”

Доведохме дъщеря си вкъщи в столчето за кола и двете кучете я душеха и ближеха, въртеейки опашки. Трябваше да дръпна Зак, защото не спираше да я ближе. Зак веднага се превърна в защитник на дъщеря ми, и когато тя лежеше на одеалото на земята, той винаги слагаше лапа на одеалото.

loading...

Зак обичаше дъщеря ми неизмеримо, и когато тя стана малко по-голяма, винаги я придружаваше до леглото и спеше на него заедно с нея. Той някак си винаги знаеше кога е станало време за лягане, чакаше я до стълбите и после се качваше с нея до леглото.

Зак беше натровен от едни ужасни съседски деца и тогава беше един от най-ужасните дни в живота ни.

Гледайки как дъщеря ми му казва сбогом, докато той лежи немърдайки на пода в кухнята, аз и жена ми плачехме.

В 20 часа същата вечер дъщеря ми се качи горе да си легне.

В този момент и тримата осъзнахме какво се случва. За последните 5 години, за пръв път Зак не беше с нея да я придружи. Тя погледна майка си и мен с поглед на ужас и паника.

В този момент моето куче, което също обичаше много дъщеря ми, но не беше в категорията на Зак, се изправи, приближи се към нея и я побутна с глава. Той сложи лапа на стъпалото и я погледна. Качиха се заедно, докато дъщеря ми го прегръщаше силно през врата.

През следващите 6 години, докато и той не почина, Сам я чакаше до стълбите всяка вечер.
Коментирай чрез Facebook

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *