Обичайно за лекарите през 19 век било да лекуват пациентки, страдащи от „хистерия“. Симптомите най-често включвали постоянна тревожност, раздразнителност и подут корем.
Вината за това заболяване, което вече не се признава от медицинските специалисти, се приписвало на женската утроба, както свидетелства и името му (от старогръцкото „hystera“ – матка), пише „Обекти“.
Предписаното лечение била физическа процедура, наречена „тазов масаж“ за предизвикване на „хистеричен пароксизъм“ или с други думи, оргазъм – който би трябвало да възстанови психичното здраве на пациентката.
Осигуряването на тазови масажи било рутинна част от работата на викторианските лекари (каквато е била и векове по-рано).
Но, както свидетелстват медицинските списания от тогавашно време, това била досадна и физически изтощителна процедура.
Затова в края на 19.в. д-р Ж. Мортимър Гранвил патентовал спестяващия усилия вибратор. Първоначално използван само като медицински инструмент, с огромния си генератор вибраторът можел да бъде монтиран единствено в лекарските кабинети.