img

Тъжната изповед на БАЩАТА: Не забравяй, сине мой, всичко се връща обратно!

/
/
/
„Откакто се помня, винаги е било трудно да се живее, но преди все пак беше по-лесно.

Бог знае какво ни дава, но сърцето все не е доволно от това, което има. Сърцето е пълно с много любов от изгряващото уважение на хората. Баща ми беше баща, майка ми – майка и детето -дете. А днес? Все не трябва твърде много да говориш, всичко се знае.

Навсякъде по света се мием от собствените си сълзи, защото щастието е известно само като концепция, или приказка. Ако ме питаш сине, аз от много, много време не изпитвам и трохи на радост и спокойствие. Дълго време, сине, не съм се радвал от сърце. Знаеш как …“от душата“.



О, разбира се, наричах го с какви ли не имена, но не знаех, че трябва да го нарека „моя живот“. Но сега …

Питаш ме за децата? Добри са ми, да са живи и здрави! Всички те имат своите деца и живота си. Те идват при мен и си заминават, давам им толкова, колкото мога. Аз седя тук до прозореца и гледам с часове някъде и да ме питаш къде, не знам!

Но я да видиш, когато видя любящите лица на децата си, за мен слънцето грее! Те все ми казват, че твърде много задължения имат и постоянно бързат.

Не забравяй, сине, Бог дава, а хората използват. И все пак, нещо хубаво ни е дал и това е, че всички ние сме деца, и че ние ще бъдем родители. Ако днес сме млади хора – утре сме възрастни. Ако сега сме силни, слаби сме утре. Ако сме здрави днес, утре кой знае? И да, ако има справедливост, точно там е!

Бях млад и силен. Бях едновременно щастлив и ентусиазиран. И майка ми и баща ми чакаха, както чакам и аз сега.

loading...
Ето защо, не забравяй, сине мой, всичко се връща обратно! „
Коментирай чрез Facebook

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *