img

Оставаш без думи – вижте какви са били се*с традициите през Средновековието!

/
/
/
Средновековието може да се похвали с различни и интересни факти, свързани със сексуалните практики и традиции.

В най-тъмните векове от историята на човечеството, като всичко друго и интимните отношения били подчинени на редица строги закони и ограничения. Това е епохата, в която романтичните и платонически чувства към дамата на сърцето били поставяна на най-висок пиедестал. Заедно с това обаче съществували и някои, изглеждащи на пръв поглед, странни и недопустими според представите на съвременния човек практики.

Рицарската любов

Една от най-разпространените форми на отношения между влюбените била т.нар. „рицарска любов“, известна още като куртоазна. Под рицарска любов се разбирало духовното привличане между двама влюбени, което се основавало единствено и само на силната платоническа връзка между тях. С такава любов били удостоявани най-вече рицарите, доказвали се с качества като доблест, смелост, храброст в сраженията и турнирите, както и с искрена галантност към дамите. За най-важно качество пък на “дамата на сърцето” се смятало нейната въздържаност и непристъпност, пише „Ай уомън“.

И тук идва интересното, а именно, че било напълно допустимо дамата на сърцето на един рицар да бъде омъжена за друг и да бъде вярна на съпруга си. Тази идея позволявала да се сублимират еротичните импулси и превръщала суровите воини в романтични мъже, които в кратките паузи между сраженията и турнирите пишели стихове и любовни песни на своята прекрасна дама. Това ги стимулирало и вдъхновявало за още повече героични подвизи и победи.

Публична екзекуция при изневяра

През Средновековието се гледало изключително строго над повелята за съпружеска вярност. Сексуалните връзки били допустими единствено между съпруг и съпруга. На жената е било забранявано да влиза в полови контакти преди и по време на брака си с други партньори. Някои исторически източници говорят и за употребата на т.нар. девствени пояси, с които рицарите-кръстоносци заключвали интимните части на благоверните си съпруги, осигурявайки спокойствието си, когато тръгвали за Светите земи. Този факт обаче не е потвърден, тъй като според официалните сведения по въпроса подобни ужасяващи устройства са измислени едва през 19-и век. Известен е обаче случаят, когато френският крал Филип ІV Хубави научил, че собствените му дъщери изневерявали на мъжете си с някои от неговите васали – две от тях били пратени в манастир, а третата – убита. Самите благородници били наказани с жестока публична екзекуция.



Сексуалните пози

През Средновековието именно Светата църквата била органът, който определял как да се прави секс. Единствената позволена от нея поза за практикуване на секс била “мисионерската”. Всички останали били строго забранени и се възприемали като „морално съмнителни“. За особено тежък грях били смятани оралният и аналният секс, както и мастурбацията. Обяснението било, че такива практики не водели до раждане на деца и не благоприятствали демографския прираст на гражданите в християнските страни.

Мъжка секс-мода

За да подчертаят мъжествеността си, представителите на силния пол през Средновековието използвали специален аксесоар – “гулфик”. За целта прикрепяли кесийка, пълна с дървени стърготини или парцалчета, към предната част на панталоните, които завързвали с ремъче. Съществува портрет на английския крал Хенри VIIІ, известен като едно от главните контета през ХVІ-ти век. На картината е показан с гулфик и остовърхи ботуши. Вторите също били признак на надареност в гащите, достойна да ощастливи и най-капризните и взискателни дами.

Толериране на проституцията

Проституцията не била забранена през Средновековието, напротив – Църквата дори я одобрявала поради простата причина, че възпрепятствала прелюбодеянието и хомосексуалността в по-големи мащаби. Даже Св. Томас Аквински, един от най-строгите теолози, написал: „Ако проституцията беше забранена, безразборни полови актове щяха да превземат обществото.” Най-елитните проститутки работели в публични домове, известни по италианските земи като “Casa di tolleranza” (превод от италиански – къща на толерантността). Онези обаче, които работели извън публичния дом, били обект на по-грубо отношение от страна на обществото.

Коментирай чрез Facebook
loading...

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *