Едва ли има българин, който да не знае поне част от тези реплики – смешни, забавни, тъжни, култови. Те носят и усмивки, и малко тъга. Това са реплики от едни от най-емблематичните български филми от миналия век.
Човек не може да не почувства носталгия, когато ги прочете, а в главата му да не изникнат образите на Георги Парцалев, Стефан Данаилов, Георги Мамалев, Катерина Евро, Никола Рударов, Георги Русев и още много други големи актьори и актриси…
– Имам да спя още 10 минути и идвам.
С деца на море (1972)
– Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият.
С деца на море (1972)
– Няма да е делфин това. Любов ще е.
С деца на море (1972)
– Риба, ама цаца…
– Цаца, ама риба!
Кит (1970)
– А какво е командировка?
– Когато ти плащат, е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт.
С деца на море (1972)
– Ай, ожени се, че да има време да се разведеш.
Момчето си отива (1972)
– Хубав край, хубави хора!
Преброяване на дивите зайци (1973)
– Турското ни кафе е виетнамско.
Селянинът с колелото (1974)
– Въх, уби мъ!
Криворазбраната цивилизация (1975)
– Е ти къф искаш? От нибету, със зюмбюли ли да дойди?
Криворазбраната цивилизация (1975)
– Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам.
Вилна зона (1975)
– Едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто е да го направиш.
Мъжки времена (1977)
– Вашият ентусиазъм е алкохолен!
Топло (1978)
– Ей, голям човек е дакелът!
Топло (1978)
– Чиче, дай 20 стинки, ша ти пея!
Топло (1978)
– Аз винаги съм разглеждал организъма като съвкупност от клетки.
Двойникът (1980)
– Като говориш с мен, ще мълчиш!
Дами канят (1980)
-Ау, ти знаеш ли че имаш страшни очи!
Дами канят (1980)
– Вземи ме, лодкарьо, на своята ладия лека.
Дами канят (1980)
– Телефонирва ли някой?
Дами канят (1980)
– Паднал й бил гласът! Ами че наведи се да си го вземеш!
Оркестър без име (1982)
– Ти какво си мислиш, ма? И ние пушим цигари Кент и ядем бонбонки Тик-Так!
Оркестър без име (1982)
– Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ми взе! Ти мани ме мене, ами кокошките спряха да снасят, при 20 кокошки – яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. Какво беше това чудо, какво беше това изкуство?
Оркестър без име (1982)
– Млад съм бе! Живее ми се!
Оркестър без име (1982)
– Ти знаеш ли как е почнал Луис Армстронг? При това негър, при това в Америка.
Оркестър без име (1982)
– Хората си имат договор още от миналата година, някакви холандци и три мадами за бара… Ню Джърси Систърс от Полша.
Оркестър без име (1982)
– Момент, да покажа на другарката певица Рени тоалетната.
Оркестър без име (1982)
– Ники…ще ти скъсам ущите….
Нииики…щи ти скъсам главата.. гад мръснаа!
Оркестър без име (1982)
-Ай сиктир, ще й свиря десет дена под прозореца! Да не е Лайза Минели?
Оркестър без име (1982)
– Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!
Куче в чекмедже (1982)
– Я, какво смешно куче!
– Като те захапе за дупето и ще видиш какво е смешно!
Куче в чекмедже (1982)
– Ама и между софиянците имало големи серсеми.
– Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има.
Баш Майстора – На море (1982)
– А, обвивка от бонбонче „Лукс“.
Бон шанс, инспекторе! (1983)
– Таз наглед бистра водица, може да тръшне два тибетски яка! Два тибетски яка – да!
– Но инспектор Тюхчев – никога!
Бон шанс, инспекторе! (1983)
– Кокошка може да долети отвсякъде, яйце не!
Господин за един ден (1983)
– Парите са тор, от която изникват красиви цветя.
Опасен чар (1984)
– Мирише ми на командировка в Софийския Централен Затвор… От мен един съвет – килия 213, втория етаж, Южното крило. При бай Ставри… познавам го лично… Човекът е строг! Но справедлив. Много обича майтапите. Вие сте млад, ще излезете запазен.
Опасен чар (1984)
– Вече не се казва да построим кочина, вече се казва да реализираме кочина!
Опасен чар (1984)
– Така ще ги подредим на сватбата: роднина, милиционер, роднина, милиционер…
Опасен чар (1984)
-Стига простотии бе, тате.
Опасен чар (1984)
– Икономията е майка на мизерията.
Опасен чар (1984)
– Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче.
Опасен чар (1984)
– Ястребовски — свободен архитект, урбанист и еколог!
Опасен чар (1984)
– Вярвате ли във възкресението?
– Умерено. Като всеки марксист.
Опасен чар (1984)
– Сиси боата тази вечер да излиза без змията.
– Тя боата избяга… то всъщност беше смок.
Опасен чар (1984)
– Това какво е?
– Куче. Куче-касичка.
– Куче? Старомодно…
– Имаме модерни! Зар-касичка и шлем-касичка.
– Това куче защо е зелено?
– Това е крокодилче!
– Така ли? Защо не пише?
– Заяжда. От влагата…
– Лошо! Лошо, другарю…
– Седларов.
– Лошо, Седларов, лошо!
Опасен чар (1984)
– Като е чичо, защо няма коса?
Търси се съпруг за мама (1985)
– Не знам, аз съм късоглед и пея в хора.
Васко да Гама от село Рупча (1986)
– Аз съм само един прост магьосник. И то много прост!
13-та годеница на принца (1987)
– Казва ли ти някой… Пък и смее ли човек да пита.
13-та годеница на принца (1987)
– Бийтълс… Бийтълс… К’ви са тия маймунски танци, вземете изтанцувайте по един валс, покажете че сте млади хора!
Вчера (1988)
– Как може истината да се дели на две? Тя цялата истина е една. Аз на това ги уча всеки ден, че всички деца са равни. Поне докато са в училище.
Вчера (1988)
– Не съм казвал, но пак повтарям.
Вчера (1988)
– То от кино не се забременява!
Вчера (1988)
– Само от добър приятел става качествен предател.
Вчера (1988)
– Няма да си играем тука на абстрактен хуманизъм. Сега ще видите вий, кон боб яде ли!
Вчера (1988)