Когато си загубил най-близкия до сърцето си човек, когато си в капана на отчаянието, когато чувстваш, че се разпадаш на парчета, прочети тези мисли.
Това е история за възраждането, една малка история за човека, който отново се научава да живее, когато спомените са единственото, което му е останало.
Вижте избрани мисли от книгата:
1. В живота си хората периодично се разпадат на парченца, а после отново ги сглобяват и се получава нова картина.
2. След време разбираш, че можеш да живееш едва когато престанеш да мислиш единствено за това, което обичаш ти, и започнеш да мислиш за това, което обича теб.
3. Трябва да се противопоставяме на съдбата, трябва да я избираме, а не да плуваме по течението. Можем да изваем щастието си със собствените си ръце…
4. Намирайки се в днешния ден, не задрасквай всичко тягостно от вчерашния. Защото точно в него понякога се крие отговорът.
5. По въпроса дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна предпочитам отговора: „В чашата има вода.“ Важното е, че все още има вода. Обнадеждаващ реализъм, нали?
6. Съдбата непрекъснато ни подхвърля дилеми. И винаги се налага да избираме ‒ губим едно, получаваме друго. По дяволите всички приказки за хармония. Тя не съществува. Просто има баланс между изгубено и придобито.
7. Продължителното щастие спохожда тези, които здраво се държат за неговите мигове. Това е като да се блъскаш над един пъзел и да се опитваш да сглобиш от малките пъстри епизоди голяма и ярка картина. И точно когато се измориш да нагласяваш различните парченца към даден образ, когато от отчаяние ти идва да разбъркаш всичко, и изведнъж ‒ хоп! ‒ получава се. Очертава се линията на верния път. За да не се превърне състоянието на приказно щастие в рутина, непременно трябва да има пристъпи на непоносима тъга.
8. Ако нещата се ръководеха от строгите закони на причините и следствията и винаги можехме да предскажем края, ние самите щяхме да се превърнем просто в тълпа бездушни механични играчки. А когато не знаем какво ни очаква след всеки следващ завой, ние участваме в една вълнуваща игра. Все едно се явяваш на изпит: не си подготвен добре и получаваш поредния въпрос, чийто отговор не знаеш.
9. Има хора, които винаги остават с теб, независимо дали се оплакваш, дали плачеш или крещиш, независимо колко си изпаднал. Те просто съществуват, те са там и са щастливи да ти отворят вратата си, да ти подадат ръка и да разделят залъка си с теб. Това са истинските хора в твоя живот.
10. Когато мъката ти стигне до връхната си точка, тогава тя сама ще си тръгне. Но е неизвестно дали с теб, или без теб. Или когато се връщаш многократно към нея, но всеки път освобождаваш по малко.
11. Всеки свой избор ние правим сами. Да, той зависи от обстоятелствата, от знанията и възможностите ни, но на каквото и да се опираме, правейки този избор, после ние ще живеем с резултатите от него.
12. Дори ужасните събития си имат своите плюсове. Просто трябва да държим здраво факела на надеждата в ръцете си и да не го изпускаме при подземните трусове на предстоящото.
13. С годините губим лекотата, с която се движим през живота. Не си даваме сметка, че няма как да бъдем победители, ако не се научим да губим.