img

Съдбата си знае работата: Бившият ми съпруг ме пребиваше пред децата, сега обаче е в инвалидна количка

/
/
/
loading...
Казвам се Яна, на 54 години и имам две деца от предишен брак.

Елегантна и образована съм, с добре платена работа и преди да се омъжа за втори път, не знаех, че на този свят може да има изроди като мъжа, който избрах за съпруг. Признавам си, че преди сватбата подозирах за избухливия му нрав, но не очаквах да бъде насилник. Можех спокойно да се грижа и сама за двете си деца, но въпреки това реших да се омъжа за Павел. Тогава мислех, че като самотна майка ще бъде по-малко уважавана и смятах, че ако имам съпруг, животът ми ще бъде по-пълноценен.

Но след сватбата Павел малко по-малко започна да ограничава моята независимост. Принуди ме да напусна предишната си работа, за да работя в неговия офис. Взимаше цялата ми заплата и ми отпускаше пари само за храна. С времето създаде атмосфера на враждебност и постепенно роднините и приятелите ми спряха да идват у дома. Никога не ми помагаше в домакинството, но за сметка на това трябваше да задоволявам всеки негов каприз.

Ако не беше доволен от работата ми, Павел ме пребиваше като куче.

Една вечер така ме блъсна, че паднах на земята. Ударът беше толкова жесток, че се разплаках от болка, но вместо да ми помогне, той започна да ме рита с крака. Пищях от болка и безсилие, а в другата стая децата ми ридаеха от страх. След този побой прекарах две седмици в болницата, без да мога да се изправя от леглото. Бяха ми счупени ребрата. И въпреки нечовешкия тормоз, на който бях подложена, сглупих и не подадох оплакване срещу Павел. Лекарите ме питаха кой ме нарани така, а аз извръщах глава и мълчах упорито. Понякога ме биеше и без причина: просто така – за удоволствие. Веднъж се забавих на връщане от магазина и още щом се прибрах, със силен удар мъжът ми ме повали на земята. На другия ден се оправда, че ме набил от притеснение…

Избягах от него, когато едва не загубих живота си в опит да предпазя сина си от това чудовище.

Защото с времето той започна да посяга и на децата ми. Това преля чашата на търпението ми! Изминаха няколко години от развода ни. Преди месец научих, че Павел е пострадал в катастрофа и сега е в инвалидна количка. Съдбата се погрижи да получи това, което заслужава! Въпреки нещастието му, не изпитвам и грам съжаление към него. Той не съществува в моя свят. Съжалявам само, че години наред търпях да малтретира мен и децата ни. Как попаднах в този капан, така и не разбрах.

Източник: Лична драма

Коментирай чрез Facebook

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *