Наричат я „Бъдни“ от бдение, а също от бъдеще, бъднини. И в двата смисъла символиката е обвързана с чудото, което предстои да се случи, и за което всички хора е необходимо да бдят.
Казват, че в този ден птиците спират да пеят, листата на дърветата спират да трептят, а водите в реките спира да тече. Другите имена на празника са “Малка Коледа”, “Суха Коледа”, “Детешка Коледа” и “Мали Божич”. Раждането е свързано с обновление на света и надеждата за по-добро.
Познавате ли традициите на Бъдни вечер и Коледа?
Често забравяме, че освен Бъдни вечер, 24 декември е и имен ден на носещите името Евгения (и производни), както и имената, които в превод означават “благороден”.
Традицията повелява на трапезата на Бъдни вечер да има нечетен брой ястия. Необходимо е да се сложат храни, които набъбват, за да може също като тях „да набъбват“ късметът, щастието, здравето и плодородието. Ястията необходимо е да са нечетен брой – 7, 9, 11; колкото повече са – толкова по-щедра ще е новата година към дома. Задължително е ястията да са само постни.
Питка с паричка
Хлабът е не само храна за българина, а магия. Ритуалната питка (боговица, богова пита, божичник, вечерник, светец), замесена със сода или квас, заема централно място на трапезата на Бъдни вечер. В нея се поставя паричка. Украсява се с фигури, свързани с бита и ежедневието на българина – житни класове, рало, кръст и др. Добре е на масата питката да бъде сложена върху сварено жито. То е символ на плодородие и богатство.
Пълнени сухи чушки с боб/сарми със зеле
Особеност на пълнените чушки за трапезата на Бъдни вечер е, че се използват сухи чушки, които предварително трябва да се накиснат в топла вода, за да омекнат; а бобът, с който се пълнят, се счуква. Друг вариант са традиционните зелеви сарми, пълни с ориз. Идеята и на двете ястие, е, че се използват варива – ориз и боб, които набъбват при приготвянето им.
Ошав
Ошавът е вид компот от сушени плодове. Ако не го харесвате, може само да добавите сушени плодове в купата с пресните.
Плодове (ябълки, орехи, мушмули, дюли)
В миналото на Бъдни вечер са се разчупвали орехите, които били наречени за всеки член от семейството още от Игнажден. Ако ядката им е бяла и голяма, човекът ще е здрав и ще има късмет през годината.
Кисело зеле
То присъства на трапезата, тъй като е една от храните, традиционно приготвяни като зимнина в България. Замества липсващите свежи салати, а и е чудесно допълнение към греяната ракия, която се приготвя в много домове.
Печена тиква/тиквеник с мед
Важно е на трапезата на Бъдни вечер да има и нещо сладко, за да е сладък животът на семейството през идната година. Медът е носител на мъдростта на пчелите.
Чесън
Чесънът по същия начин има ритуално значение. Може просто да се поставят няколко глави, свободно пръснати на трапезата, но е важно и от всяка храна да се хапне поне малко. Чесънът предпазва от зло и болести.
Освен изброените храни, на трапезата на Бъдни вечер задължително трябва да се сложи и сол . Старите българи са казвали, че къща без сол не бива да стои, тъй като където свърши солта, там влизат болестите и раздорите.
От масата на Бъдни вечер се става късно. Прекарайте повече време във вкусно хапване и сладки приказки. Дългото седене гарантира по-дълго изпращане на магически знаци и послания към съдбата.
Източник: zajenata.bg