2016 г. бе белязана не само със световни сътресения, войни и терористични атаки. През тази година си отидоха много видни българи, чиито имена ще останат завинаги в историята на страната – в нейните културни, политически и обществени страници.
13 февруари
На тази дата ни напусна големият Трифон Иванов. Туньо, както го наричаха с обич всички българи, си отиде на 50-годишна възраст. Той бе признат за най-добрия централен защитник в историята на българския футбол. Избран е в идеалния отбор на България за всички времена. Част от златното поколение на Българския национален отбор, което се класира на 4-то място на Световното първенство през 1994 г. в САЩ. Участник също на Евро’96 и на Световното първенство през 1998 г. във Франция, където е капитан на отбора. За България изиграва 76 мача, в които бележи 6 гола.
На клубно ниво Трифон Иванов играе за Етър (Велико Търново), ЦСКА (София), испанския Бетис, швейцарския Ньошател Ксамакс, австрийските Рапид Виена, Аустрия Виена и Флоридсдорфер. Прекратява състезателната си кариера на 36 години през 2001 г.
19 февруари
Напусна ни Илия Добрев. Роден е на 10 февруари 1942 година в град Хасково. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1967 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов.Работи в ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна (1967-1969), Военния театър (1969-1973), (от 1993) и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1979-1993). От 1969 до 1993 година е актьор, а няколко години е и директор на Сатиричния театър.
Проф. Илия Добрев преподава актьорско майсторство в продължение на 33 години в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. От 2001 г. е професор. През 2013 г. е обявен за почетен гражданин на Димитровград.
24 февруари
Умира Йордан Соколов – български юрист, политик и държавник, министър на вътрешните работи, народен представител в 37-ото, 38-ото и 39-ото народно събрание. Председател на 38-ото Народно събрание.
През пролетта на 1990 година инициира създаването на Адвокатски клуб за демокрация, който става член на Федерацията на клубовете за демокрация (организация-съучредител на СДС). Участва като експерт в предизборната кампания на СДС за Седмо велико народно събрание. През 1990 г. е избран за член на ЦИК от квотата на СДС. През същата година става и юридически съветник на президента Жельо Желев. С изявени консервативни възгледи за политиката през 1991 г. Йордан Соколов подкрепя стачката на 39-те.. В правителството на Филип Димитров той е назначен за министър на Вътрешните работи. От този момент нататък името му се свързва с концентрацията на много информация и задкулисна власт и той се превръща в една от най-силните фигури в българската политика. След свалянето на правителството е една от кандидатурите на СДС за следващ министър-председател.
29 февруари
Напусна ни Ваньо Танов – висш държавен служител, политик, генерал от силите за сигурност. Ваньо Танов е роден през 1958 година в Монтана. Завършва Русенския университет „Ангел Кънчев“. Започва като редови служител в Първо РПУ в Русе през 1985 г. и преминава през различни позиции в системата на МВР. Специализирал е в „Сикрет сървиз“ (САЩ) и Холандия, участва в международни експертни групи в страните от ЕС и Русия по проблемите на тероризма и корупцията.
От 2002 г. Ваньо Танов оглавява РДВР-Русе. С указ на президента през 2004 година е удостоен със звание „генерал-майор“ от МВР. През 2005 г. е назначен за директор на Националната служба „Борба с организираната престъпност“ в МВР. През юли 2007 г. Ваньо Танов подава оставка. През същата година е издигнат за кмет на Русе, но губи изборите. От 13 август 2014 г. със заповед на министъра на финансите отново е назначен за директор на Агенция „Митници“.
2 март
Напусна ни Петко Бочаров – наричан Доайенът на българската журналистика. Той си отиде на 97-годишна възраст. От 1952 г. работи в БТА, първоначално като преводач от английски език, а впоследствие достига до длъжността заместник-главен редактор. През 1983 г. се пенсионира. Между 1981 и 1993 г. участва с новини и коментари във „Всяка неделя“. Има редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око“, в радио „Свободна Европа “ и в „Дойче веле “. На 23 февруари 1992 г. в предаването „ТВ око“ произнася фразата „Да, ама не!“, с която става още по-известен.
28 април
Отиде си поетът Стефан Бонев. Роден е в Сливен е на 4 април 1961 г. Висше образование завършва в София. През 1987 г. се премества в Пловдив, където живее и до днес. Последователно работи във вестниците „Провинция“, „Свобода“ и „Марица“. През 1997 г. става пресаташе на Община Пловдив. От 1999 г., в продължение на 2 управленски мандата, изпълнява подобни функции и в Общинския съвет в Пловдив. Работи като главен експерт в общинския отдел „Култура“.
26 май
Почина Дража Вълчева – български политик от Българската комунистическа партия (БКП), кандидат-член на Политбюро в периода 1974 – 1981 г. и вицепремиер в периода 1979 – 1981 г. Член на Държавния съвет (1976 – 1977), министър на народната просвета (1977 – 1979) и заместник-председател на Министерския съвет (1979 – 1981) във второто правителство на Станко Тодоров. През декември 1989 година е изключена от ЦК на БКП, а през ноември 1990 година – и от БКП.
8 юни
След продължително боледуване ни напусна големият поет Евтим Евтимов. Той е сред популярните съвременни български поети, познат най-вече с любовната си лирика. Автор е на повече от 40 книги.
Много от стиховете му са използвани като текстове за песни, превърнали се в хитове в България. Сред тях са „Високо“ (ФСБ), „Ако ти си отидеш за миг“ („Импулс “), „Грешница на любовта“ (Лили Иванова), „Горчиво вино“ (Панайот Панайотов, Веселин Маринов.)
Роден е на 28 октомври 1933 година в Петрич. Работи като учител 10 години. През 1951 г. се отпечатва първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат. Става завеждащ отдел „Поезия“ и директор на издателство „Народна младеж“ (до 1984 г). Едновременно с това до 1975 г. е заместник-главен редактор на списание „Пламък“. От 1984 до 1988 г. е главен редактор на вестник „Литературен фронт“. От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие“.
Дни след големия поет – на 24 юни след тежко боледуване, на 63 години от този свят си отива и неговата съпруга – поетесата Романьола Мирославова.
3 юли
Напусна ни актрисата Ани Бакалова. Родена е на 5 април 1940 г. г. в София. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство в класа на професор Кръстьо Мирски през 1961 г. Работи в театъра в Бургас (1961-1964), След това започва да работи в трупата на Бургаския театър, след това в Народния театър „Иван Вазов“ (1964-1966) и театър „Сълза и смях “ (1966-). Член на САБ (1961). Удостоена е със званието „заслужил артист“ през 1983 г. През 1964 г. се омъжва за Иван Стоянович (1930 – 1999), кинокритик, журналист и писател, с когото имат двама сина – Петър Стоянович (р. 1967), историк, журналист и политик, бивш министър на културата, и Димитър Стоянович (р. 1977), сценарист и автор на предавания.
23 юли
Почина Григор Стоичков – български политик, кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, народен представител и министър. Членува в ЦК на БКП от 1962 до 1990 г. От ноември 1991 до юли 1994 се води дело, в което Стоичков и Любомир Шиндаров са обвинени в това, че са нарушили нормативните документи за санитарните радиационни правила и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на населението при Чернобилската авария през 1986 г. Стоичков е осъден на две години затвор. Преживява инфаркт през 1995 и е освободен предсрочно през април 1996 г.
Свекър на естрадната певица Йорданка Христова.
8 август
Напусна ни големият Никола Анастасов. Любимият на поколения българи актьор си отиде на 84-годишна възраст. Зрителите ще го помнят с участията му в „Римска баня“, „Сако от велур“, „Суматоха“. Участва и във филми – „Пагоните на дявола“, „На всеки километър“, както и „Нако, Дако и Цако“ – първият цветен български телевизионен сериал. Участва още в „Неочаквана ваканция“ и „Астронавтите“. Най-популярните му екранни превъплъщения са като Пейо в класическия филм на Зако Хеския – „Тримата от запаса“ и Димитраки в популярната постановка „Криворазбраната цивилизация“ (1974 г.).
23 август
Внезапно почина Димитър Цонев. Видният журналист и телевизионен водещ си отиде на 56-годишна възраст. Димитър Цонев е роден през 1959 г. година в София. Син е на актьора Коста Цонев и Анахид Тачева. Завършва „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Работи като е редактор в „Международна информация“ и в Балкански информационен пул в „София прес“. От 1991 година е водещ новинарската емисия „По света и у нас“ на БНТ.
През 2002 година участва в конкурса, обявен от СЕМ за генерален директор на БНТ, но СЕМ избира Кирил Гоцев. Цонев обжалва пред ВАС но петчленен състав на ВАС отхвърли окончателно жалбата.
Същата година е назначен за говорител на кабинета на Симеон Сакскобургготски, а след това е пиар на БТК. През септември 2008 г. се завръща в БНТ, където става заместник програмен директор. Изявява се като водещ и продуцент. Следва работа в Би Ти Ви в предаването „Лице в лице “.От 2014 г. се завръща в БНТ, където е водещ на публицистичното предаване „Още от деня“ до смъртта си през август 2016 г.
Цонев умира на 23 август 2016 г. вследствие на масивен инсулт.
Цонев е женен за съпругата си Марияна и има две деца – Деси Цонева и Димитър Цонев–младши.
6 ноември
Умира естрадната легенда Бисер Киров – български поп-певец, музикант, композитор и дипломат. Заслужил артист на Руската федерация от 2009 г.
Бисер Христов Киров е роден на 4 септември 1942 г. в София. С песента „Сонет“ той спечели „Златния Орфей“. Пее рок-дуети с Георги Минчев, които продължават по време на съвместната им военна служба и като студенти. През 1967 г. започва професионалната му кариера на вокален изпълнител с оркестър „Балкантон“.
Има над 4500 концерта в Европа, Америка, Азия и Африка. Четири сезона е солист във „Фридрихщадтпаласт“, Берлин, ГДР. Има издадени и малки плочи в Испания и САЩ, както и 9 компактдиска в България и Русия с общ тираж над 7 милиона екземпляра. Записал е повече от 700 песни на български, руски, испански, немски и английски композитори.
През последните години от живота му най-голямата му радост, освен музиката, бяха неговите внучета, за които той често разказваше в интервютата си за български медии. Певецът от дълги години живееше в Русия. В периода ноември 2006 г. до юли 2010 г. той изпълняваше длъжността съветник по културата при посолството на Република България в Москва.
9 ноември
Почина Брунко Илиев – волейболен състезател и треньор. Баща е на известният волейболен национал Ивайло Гаврилов. Започва волейболната си кариера като войник в Строителни войски, след което е привлечен в Славия. С този отбор печели сребърни медали през 1970 година и титлите на България през 1974 и 1975 година. През 1980 година продължава кариерата си в Истанбул, Турция и достига до трето място за купата на Европа. Част е от националния състав, спечелил сребърните медали на световното първенство в София през 1970 г. Участва в Олимпиадата в Мюнхен където българският национален отбор достига до полуфинали.
26 ноември
Умира Велко Вълканов. Роден на 13 ноември 1927 г. в Елхово Завършва „Право “ в Софийския университет. Става кандидат на юридическите науки (Лайпциг, ГДР) и доктор на юридическите науки, ст.н.с. Работил е в Института за държавата и правото на БАН. Избран е за депутат в 7-то велико народно събрание (1990-1991), 36-то (1991-1994), 37-то (1994-1997) и 38-то (1997-2001) народно събрание. На президентските избори през януари 1992 г. е кандидат за президент с подгласник Румен Воденичаров. Кандидатурата им е издигната от инициативен комитет. С подкрепата от БСП двойката заема 2-ро място в класирането: печели на първия тур 30,44%, а на втория тур – 47,15% от гласовете.
18 декември
Почина Гиньо Ганев. Гиньо Ганев ще остане в историята като „Човека-парламент“, тъй като е народен представител в 8 поредни народни събрания (3 преди 10 ноември 1989 г. и 5 след това). На 13 април 2005 г. е избран от 39-то Народно събрание за първия национален омбудсман на Република България.
Завършва Юридическия факултет на Софийския университет. След дипломирането си става юрисконсулт в ръководеното първоначално от неговия тъст Министерство на енергетиката от 1953 до 1977 г. През 1977 г. е избран за секретар на Националния съвет на Отечествения фронт, където остава до 1989 г.
Гиньо Ганев е член на Държавния съвет на НРБ от 1986 до 1990 г. На 2 пъти отказва да стане министър-председател на България – така на неговото място сядат Димитър Попов и Любен Беров.
23 декември
Почина проф. Кръстьо Петков Петков – български учен и политик, председател на Обединения блок на труда, който основава през 1997 година. Народен представител от парламентарната група на Коалиция за българия в 39-то Народно събрание. Бивш председател на КНСБ (1990-1997). Член на Българската социологическа асоциация и на изследователски комитет по социология на труда.
26 декември
На 85-годишна възраст си отиде Калиник – български православен духовник, митрополит на Врачанска епархия.
Калиник взима участие в разкола на Българската православна църква и през 1992 г. заедно с други духовници влиза в оглавявания от Пимен Неврокопски„алтернативен“ синод. Впоследствие се покайва и на 30 септември – 1 октомври 1998 г. Всеправославният събор приема неговото разкаяние и го възстановява като Врачански митрополит.
източник:ПИК