През 1924 г. там е регистрирана най-ниската температура –71.2°C, а средната януарска температура е –50°C. Това село е най-студеното постоянно населено място на планетата.
Фотографът от Нова Зеландия Амос Чапъл решил да си направи двудневно пътешествие до Якутск, най-студения град на Земята, за да заснеме всекидневния живот в Оймякон.
„Носех тънък панталон, когато стъпих за първи път навън при –47°C. Спомням си как студът сякаш физически обгърна краката ми, следващата ми изненада бе, че слюнката ми понякога замръзваше на игли, които бодяха устните ми“, споделя фотографът.
Той си спомня още, че най-трудното нещо не бил самият студ, а че пръстените за фокуса и увеличаването на фотоапарата му понякога замръзвали.
Централният пазар в Якутск е пълен с риба и месо, тъй като зърнените култури не виреят там.
„Пътят на костите“ е единственият път към Оймякон.
На табелата на селото пише „Оймякон, полюсът на студа“.
Замръзнала къща в центъра на града.
Тези кучета са с изключително дебела козина.
Повечето тоалетни са външни, защото замръзналата земя възпрепятства инсталирането на вътрешна канализация и водопровод.
Местен фермер прибира кравите си за през нощта на топло.
Единственият работещ магазин в Оймякон предоставя на жителите на селото всичко, от което се нуждаят.
Колите могат да се държат само в отопляеми гаражи. Онези, оставени навън, не трябва да се изключват, иначе няма да успеят да запалят.
В селото има централно отопление, предоставено от ТЕЦ на въглища.
Източник: zajenata.bg