1. „Веднъж, когато спрете да се опитвате, ще се случи.“
Науката не работи по този начин при двойките, които се борят с проблеми със зачеването. Точно защото „неопитването“ не е помогнало при тях. Безплодието е реален проблем и то не е наказание за тези, които агресивно искат семейство.
2. „Защо нямате деца?“
Защото не мога да имам деца и това всъщност е наистина болезнена тема, за която се опитвам да не мисля? Или защото не искам да имам и ти намекваш, че това е ролята на всички жени – да желаят деца? Този въпрос е обиден по много причини.
3. „Ще си промениш мнението, че не желаеш да имаш деца.“
Това не е природен инстинкт на всички жени и хора изобщо да имат деца. Казвайки „ще промениш мнението си“ предполага, че след като израснат, станат по-мъдри и по-осъзнати в живота си, те ще осъзнаят, че би трябвало да се размножават. Някои хора не желаят да имат деца и го знаят дълбоко в себе си.
4. „Кой е от вас е мъжът и кой жената във вашата връзка?“
Взаимоотношенията не работят по този начин. Аз съм жена, женена за жена и няма мъже наоколо. Ние нямаме стереотипно разделение на труда. Не е като тя да вдига тежки неща и аз готвя храната. Тя не иска да бъде мъж. Аз не искам тя да бъде мъж. Това е.
5. „Ще хвана диабет от тая торта.“
Когато правите шеги за това как сладкишите ви носят диабет, хората, които имат диабет правят вътрешно въртене с очите. Да, те ви съдят и то с право. Диабетът не е шега. Това е състояние, сериозно и често животозастрашаващо и това не е нещо, от което можеш да се разболееш, защото си изял две понички.
6. „Вашето дете ще познава ли истинските си родители?“
Ако кажете това някога на някой, който някога е осиновил дете, бъдете подготвени за словесна борба. ОК, те най-вероятно няма да ви бият, но ще им се прииска. Осиновителите са истински родители. Те просто са.
7. „Обзалагам се, че имаш много силно обоняние и слух, откакто си изгубил зрението си.“
Есто някой прави подобно обидно изказване пред общност от слепи хора. Просто защото някой губи зрението си, не означава, че е ухапан от радиоактивен паяк, който му дава свръхчовешки сетивни способности. Също така, много хора със загуба на слуха или зрението не обичат термините „хора с увредено зрение“ или „с увреден слух“, защото те не се чувстват увредени.
8. „Жалко, че не искаш да се ожениш и да имаш деца.“
[От позицията на хомосексуалист/ка] Много лесбийки все още имат работещи репродуктивни системи. Да бъдеш гей не означава, че някой ще бъде лишен от внуци или сватби.
9. „Те са на по-добро място.“
При проучване на въпроса с най-обидните коментари значителен брой хора споделят, че намират тази фраза за изключително депресираща, също както и „това е божията воля.“
Присъствието на любимите хора, за да могат да обичат своите семейства и да живеят живота си е „по-доброто място“ за скърбящите.
А фактът, че един и същи „Бог“, към който много хора се обръщат за помощ и комфорт е точно този, който е „прибрал“ любимия им човек, е прекалено труден за приемане обрат за хората в траур. Придържайте се към „Съжалявам за загубата ти.“
10. „Ходил си в университет за това?“
Това се отнася за всички стилисти, фотографи, писатели, масажисти и други професионалисти, които са уморени да чуват от други хора за това как те са си губили времето в университета/колежа. Само защото можете да се боядисвате своя собствена коса с боя от аптеката не означава, че задължително го можете. Не мислите ли?
11. „Престани да се фокусираш върху негативното.“
Хората, засегнати от депресията са сериозно обидени, когато им кажете да престанат да бъдат негативни. Това е все едно да кажете: „Кажи на мозъка си да те спре от дишането.“ Не става! Задръжте дишането си достатъчно дълго и евентуално ще припаднете, за да може мозъкът ви да продължи да диша отново. Същото е като да казвате на хора с тревожност да се успокоят или на някой, който страда от хиперактивно разстройство и дефицит на вниманието да се фокусира по-усилено. Всичко това звучи сякаш човекът просто не се старае достатъчно, за да контролира своето психическо състояние.
12. „Ще се моля за теб.“
„Ще се моля за теб“ е нещо мило, което да кажете на някого в много ситуации. Но в други това може да е обидно. Защо? Ами, защото когато хората са разстроени и имат истински проблеми, те често се нуждаят от истинска подкрепа или конкретно решение, не просто някой да се моли за тях. Това може да се разглежда като добър начин да се измъкнем от истинската задача да подпомогнем на някой, който се нуждае от нас.
Източник: bgnow.eu