През далечната 1989 г. човек можеше да си купи малко, но качествени стоки.
Магазините бяха празни, имаше два-три салама – главно хамбургски, „кучешка радост“ и шпеков, луканка се намираше трудно. Бананите ги чакахме цяла година, за да се наредим на опашка пред показния магазин преди Нова година. А на някои Дядо Мраз ни носеше понякога и подаръци от „Кореком“.
На почти всички стоки, които се продаваха, пишеше, че са произведени в България, а понякога и “Сделано в СССР”. Колбасите имаха невероятен вкус, а доматите бяха сочни, червени и 100% български. Да не говорим за лютеницата. Прясното мляко беше в найлонови пликове, които почти винаги бяха доста мръсни, а киселото беше в стъклени бурканчета с невероятен вкус и качество.
Днес магазините са пълни, но не знаеш какви боклуци има в продуктите.
Често производителите слагат съставки като палмово масло, ГМО, хидратирани мазнини, мононатриев глутамат, аспартан и други. Някога, през далечната 1989 г., попадахме на вносни стоки, на които пишеше Made in Germany, Made in France, Made in Italy, а днес почти на всичко пише Made in China. А едно време дори „кучешката радост“ имаше добър вкус.
За цените да не говорим.
През 1989 г. хляб „Добруджа” струваше 26 ст., литър прясно мляко – 30 ст., килограм краве сирене – 2,30 лв., кашкавал „Витоша” – 4 лв., баничка със сирене – 10 ст., бирата – 32 ст. Зарзаватът също бе на смешни цени – кило домати струваше 20 ст., кило портокали – 90 ст.
Източник: retro.bg
Сега живота за разлика от тогава е приказен.Всеки ден за закуска изяждам по 5 кг банани по 2.70 килото,обядвам със сьомга от 29лв килото и вечерям с морски деликатеси и черен хайвер с по един бял трюфел от ?????? килото.Пия уиски само от 18 години нагоре с кашу и шамфъстък.Живея в апартамента на майка ми-96квадрата построен за 5400 лева през 1980г и карам Ладата на баща ми купена 1986г за 7500 лева. Ферарито и Бентлито ги държа в гаража за да не ги откраднат защото не ми стигат парите да им платя гражданската и каското. Не се оплаквайте от живота защото не сте карали Шкода 1000МВ да видите какво е мъка.Заплатата ми е 500 лева-и това ако не е приказен живот -какво да искам повече? Бригада за бране на зеленчуци ли?(може но в САЩ)
Най лошото на всичкото това „ЛОШОТО“ е че няма да се върне!Сега в тези хубави времена по цял ден ядем банани и пием марково 25 годишно уиски и пак се оплакваме.Какво искаме още заплатите станаха по 500лева и пак сме недоволни.АЙ СТИГА ДЕ!