През 2011 г. земетресение с магнитуд 8,9 по скалата на Рихтер разтресе североизточната част на Япония и предизвика опустошително цунами.
Двете бедствия заедно взеха повече от 15 000 живота и причиниха щети на стойност над 300 млн. долара.
Повечето оцелели и до днес не могат да осъзнаят загубата на близките си и търсят начин да се справят със скръбта.
Крайбрежен японски град предлага уникален начин за справяне с мъката
Разположена на тревист хълм с изглед към Тихия океан, телефонна кабина в Оцути, Североизточна Япония, позволява на живите да позвънят на покойни роднини и любими хора.
Нарича се „телефон на вятъра“, защото хората предават своето съобщение, а вятърът го отнася до другия свят.
Итару Сасаки пръв използва телефона с тази цел
Жителят на крайбрежния град губи братовчед си година преди опустошителното цунами. Първоначално Сасаки е единственият, който използва телефона. Прави го, за да поддържа връзка с братовчед си, защото това е единственият начин за него да преживее мъката и да продължи с живота си.
„Моите мисли не можеха да бъдат предадени през обикновен телефон, затова исках да ги изпратя по вятъра“, казва Сасаки пред американското радио „This American Life“.
Бедствията от 2011 г. отнемат над 800 живота в Оцути
След тях телефонът става много посещаван. Хората от града започват да комуникират с близките си, защото скръбта им е твърде голяма. За шестте години, в които кабинката играе ролята на посредник между живи и мъртви, над 10 000 души са я използвали, и то не само от града.
„Не мога да го чуя, говоря само аз, но той ме чува и аз мога да продължа да живея“, казва гражданка на Оцути, загубила сина си в пожар.
Освен 800-те починали още 400 човека не са открити и до днес. Роднините им продължават да таят надежда, че те са живи там някъде. Обаждат им се по телефона на вятъра и се надяват съобщението им да бъде получено.
Този метод за справяне със скръбта може да ви се струва странен, но проучвания сочат, че подобни телефони или каквито и да е други методи на „комуникация“ не само забързват процеса на скърбене, но и освобождават място за приемане на действителността.