Легендата разказва, че в стари, прастари времена, Господ изваял от глина десет Адамовци.
На всеки един той възложил различни задачи. Един обработвал земята, втори пасял овце, трети ловял риба … Всички били заети. Минало известно време и те се явили пред своя Отец с молба:
– Всичко си имаме и пак нещо не достига. Скучно ни е.
Господ помислил, пък им дал тесто и казал:
– Нека всеки си извае по свой образ жена, на кой каквато му харесва – закръглена, слаба, висока, малка … Аз ще им вдъхна живот. Те ще бъдат вашата утеха и опора. С тях никога няма да ви бъде скучно. След това Господ изнесъл една купа със захар и казал:
– Тук има десет бучки захар. Нека всеки вземе по една и я даде на жената, за да бъде животът с нея сладък. Така рекъл Господ и ги оставил да направят подялбата.
Всеки от мъжете взел бучката захар и отишъл при своята си жена.
След време Господ се върнал и много се разгневил:
– Сред вас има измамник. В купата имаше единадесет бучки захар. Кой взе две?
Всички мълчали.
Тогава Господ взел жените, размесил ги, а после ги раздал – на когото каквато се паднала. Оттогава девет от десет мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла допълнителното парченце захар.
И само един от десет мъже знае, че всички жени са еднакви, защото допълнителното парченце захар е изял той самият.