В чужбина се заминава само, ако мама и тати имат парички
Беше време, когато трябва да си син на някой от ЦК, за да заминеш навън. Богатите навсякъде по света имат по-лесен достъп до по-добро образование от останалите. Това не означава, че само те имат тези възможности. Има най-различни опции умен човек без финансови възможности да получи добро образование – стипендия от университета, например. Да споменаваме ли, че бакалавърът в Харвард може да ти е безплатен, ако университетът те приеме и ти отпускат стипендия от 40,000 долара на година, която покрива всичките ти разходи за живот. Има варианти за нисколихвен или безлихвен заем от учебните заведения или Европейския съюз. Да не говорим за държавите, където образованието е безплатно или доста евтино и човек може да се издържа, докато работи като студент. Не трябва да забравяме, че образованието е инвестиция в бъдещето ти и от теб зависи колко си готов да отделиш от своето време, пари и усилия, пише novini.london.
Образованието в чужбина ти гарантира суперсили и перфектната позиция
Образование в България, чужбина или Луната не гарантира абсолютно нищо на абсолютно никого. Показва само, че някой е прекарал известно време над учебниците и е взел едни изпити. Това много рядко прави когото и да било специалист по нещо. Както хората са казали – „практика му е майката“. Наистина има много хора с погрешна представа, че завършиш ли в Харвард примерно автоматично ставаш шефче в България или другаде по света. Да, ама не. Ако завършиш акварелно изкуство в Харвард имаш също толкова голям шанс да останеш безработен, колкото и човек завършил в Горно Нанадолнище, просто защото такава специалност не се търси или пък е ниско платена. Освен ако не успееш сам да си създадеш възможности в тази сфера.
Животът в чужбина е по-лесен
Без претенции за Paradise City, София не е най-лошото място за живеене. Пловдив, Варна и Бургас също не са. Извън най-големите градове също не цари безкраен мрак. И тук има хора, които мислят нормално, действат адекватно и не се притесняват да си кажат мнението. Има и от онези другите, също както и в Лондон, Виена, Париж или Хамбург.
Никой не се връща да работи в България, след като е учил в чужбина, освен ако се е провалил
Тук може да шокираме хора със слабо сърце, така че моля да не четат нататък. В избора на място за живот има много параметри и обикновено парите не винаги са основният. Шок! Стандартът на живот е много по-важен за повечето хора и за него има много и разнообразни фактори. Защо би се върнал човек, който може да взима 1000 или 1500 евро заплата в Западна Европа? Да видим – харесва България; държи на приятелите си; иска да е близко до семейството си, а не да ги изостави; иска да развие бизнес тук, защото има много неразвити ниши или пък е патриот, които вярва че може да помогне с това което е научил навън. Не е достатъчно? Да пробваме финансово-социални фактори: не му се плащат 30-40% данък върху заплата, безбожен наем в мизерно гето и всичко това, докато го третират като човек от четвъртия свят заради това че е чужденец? Да не говорим, че има органичена социална среда и почти никаква семейна подкрепа в близост.
Хората в България са невъзпитани и намусени, в чужбина – не
Да, факт е, че британците са една идея по-мили и възпитани от българите, но това в никой случай не ви гарантира мило отношение на всяка цена. Ако не се адаптирате или не си говорите с хората, в чиято страна се намирате, много трудно ще ги накарате да бъдат мили с вас, гарантираме ви.
Източник: Блиц