Предлагаме ви кратък текст, който представя българска реч от родопския край. Дали ще успеете да разберете нещо…
Еннà невèста е сьòннала на балкòнан да са напѝче и да наглèва кинà стàва па кумшѝйскине капèшки и ейнѝ двà сахàте гу изседèла. Па еннò врèме, кàкну падзѝрала на шòшена, рѝпнала кату упѝшкана, флèла вòтре, атишлà в бàнена и рèкла на чулèкан хи:
– Астàвей дрѝпите бỳршку- кòлкуну си испрàл, испрàл- свàлей престѝлката, бỳршку нàдени сỳхи дрѝпи, че ейтèва си ги наквàсил, зьòми включи телевѝзуран и лèгни на кривàтет. Вòри пò- бỳршку, йе ше та смèнем – ше ги сплàкна и ше ѝзлезам да ги прòстре!
– Че кинà ти стàна- аткàк сме са ажèнили всè йè пèрам, гòтвем и вазбѝрам?- папѝтал мажòн.
– Прàви кинàту ти кàзвам и пò-бỳршку, че мàйка ти лèй се ше флèзе…, пише e-novini.bg
Можете ли да го преведете? 🙂