Много неща не подозирах, преди да стана майка.
Не знаех, че ще мога да лежа 45 минути без да мърдам, мигам и дишам в тъмна стая, докато детето се опитва да заспи до мен.
Не знаех, че мога да издавам звуци, миксирани между чапла и диво прасе, когато има опасна ситуация.
Не знаех, че мога да играя по-забавно от Татяна Лолова, когато описвам как и защо се мият зъби.
Не знаех, че ще ми се налага да бъркам в тоалетната, за да си взема ключовете.
Но…
Това, което наистина не подозирах е, че ще ми се налага да се крия от еднометров човек, за да ям Нутела. Сериозно, крила съм се на всякакви места. Зад вратата, на терасата, в банята, на Уран, в Хималаите, в Узбекистан, лазила съм под масата, по тавана, скачала съм с бънджи и буркан в обятията си.
И така, днес съм се свила на осемдесет и две, между стената и хладилника и похапвам Нутела.
Чувам стъпки. Напъхвам трескаво пълен черпак в устата си и десният ми клепач започва нервно да играе. Паниката леко погалва сетивата ми, когато осъзнавам, че няма какво да направя, освен да се държа естествено. Антон приближава като мечка пред кошер. Докато се усетя, той вече е пред мен. Погледът му пронизва тялото ми, от което покапва Нутела.
Чувствам се като обирджия, хванат на шокопрестъплението. Започвам да издавам нечленоразделни звуци (устата ми е пълна) и изглеждам като Мегз, в последното си видео, едно към едно.
„Шоколад!“
Антон крещи. Умът ми препуска трескаво. Преглъщам, но вече не ми е сладко. Не знам какво да измисля и в този миг, от устата ми се изстрелва безумна фраза:
„ТОВА Е АКО!“
Тони сбръчква чело и заприличва на Радой Ралин в размисъл. Явно за него това е откритие, което всички трябва да знаят, защото до края на деня всички роднини и съседи вече са информирани, че консумирам фекалии.
И не само. Хората в магазина също. Околните квартали и на още 2-3 континента. И не само! Мисля, че мернах и статия в блиц…
Но все пак съм спокойна, че съм надхитрила детето.
Малко преди да си легнем, потресена установих, че е намерил буркана с Нутела и яде необезпокояван. Когато го попитах какво прави, с тон на чернокож в американски екшън, се обърна към мен и каза невъзмутимо:
„Ям шоколад.“
Край.
Автор: Неизвестен