От начало бях убедена, че ще се справя, бях предупредена за това от какво се състои работата, но когато пристигнахме, реалността бе друга.
Настаниха ни е порт-кабина заедно с още 2 двойки, с който деляхме една стая и т. н, казва българка в сайта spodeli.net. Баните, тоалетните и кухнята бяха общи, на може би 20-30 метра от кабината. Работата беше изморителна и тежка (но пари се вадеха). Бяхме бавни берачи на ягоди – и аз, и приятеля ми, но все пак се справяхме. Обаче дойде един момент, в които нямаше достатъчно работа за всичките 300 човека и започнаха един по един да ни махат. Въпрос на време бе да махнат и нас, затова решихме да се преместим в Лондон и така, след почти 2 месеца работа напуснахме фермата и с всички пари който имахме се отправихме към Лондон.
Отседнахме при наши познати за няколко дни, докато намерим квартира подходяща за финансите който имахме.
Аз щях да чистя къщи и момчето ми да работи строителство, но за целта трябваше да премине през CNC тест или нещо подобно, който тест обаче изискваше време и пари. Бяхме се отчаяли много, но в този момент ни изскочи предложение за работа на флаери. Естествено веднага приехме, нямахме избор! Преместиха ни в друг град и веднага започнахме. Първите няколко дни бяха що-годе добре – разнасяхме по 1000 флаера за неопределено време от деня, на различни райони и минавахме по горе-долу 20 мили на ден пеша…
След няколко дни обаче, краката ни се превърнаха буквално в гъби, появиха се ужасни болки, отичане и т. н Беше много страшно – вали, гърми ти си навън и разнасяш флаерите. Изкарах 2 седмици на тази работа и започнах да търся вариант да се прибера в България. Приятеля ми искаше да остане, но пък не искаше и да си тръгвам сама. В крайна сметка се прибрахме и съжалявахме като луди, че сме си тръгнали от фермата. Точно седмица след прибирането ни в България съжалявах адски много, че съм решила да се прибера.
Надявам се всички който четат това да ме разберат правилно! Каквото и да ни се случваше, там бяхме много по добре от тук, там може да се трепехме като животни но поне когато влизахме в магазина задоволявахме изцяло нуждите си. Не сме се лишавали от нищо и знаехме за какво работим. Затова не се подавайте на носталгия и трудности.