Пиша ви oт чужбина, два месеца вече работя в Германия. Искам да споделя с вас колко съм щастлива.
Нямате представа с какъв труд си уредих да дойда – добре, че ми помогна братовчедка ми, която е тук от години. Като повечето млади хора нищо не ме задържаше в България. Не че нямах работа, но получавах толкова мизерна заплата, че едва свързвах двата края. На всичкото отгоре, на моите 32 години, имах зад гърба си няколко неуспешни връзки. Така и не попаднах на мъж, за когото да се омъжа.
За да мога да взема повече багаж, реших да пътувам не със самолет, а с автобус. Никой не ме изпращаше. Родителите ми живеят в провинцията, а беше делничен ден и двете ми приятелки бяха на работа. Пък и не обичам разделите. Още на автогарата в София ми направи впечатление един солиден господин на около 45, висок, хубав. Изглеждаше много интелигентен, помогна ми да си сложа куфарите. Стана ми приятно, като разбрах, че в автобуса ще седим един до друг.
През следващите 36 часа не само се запознахме с Тодор, ами не спряхме да си говорим, с изключение на малкото часове, в които дремехме.
Разбрах, че отива да види сина си, който бил студент в Берлин. С майка му били разведени от години и оттогава Тодор бил сам. Имал фобия от летене със самолет, а не искал сам до шофира толкова дълго, затова пътувал с автобус. Не спря да ме черпи с кафе и вода на всяка почивка. А аз му предлагах от баницата и сладкишите, които бях взела за из път.
Много му харесаха и ме похвали, че съм добра кулинарка – нещо, което според него рядко се срещало напоследък при младите жени.
Не знам какво се случи между нас… Искра ли припламна, или поток от флуиди потече неудържимо, но няколко часа преди да слезем, вече се… целувахме. Той не беше нахален, а много мил и нежен. Имах чувството, че всичко около мен се завъртя.
Него го чакаше синът му, а мен – братовчедка ми. Но ние вече си бяхме разменили телефоните и през следващата седмица всеки ден се срещахме. Дори го поканихме на гости в квартирата на Яна.
Тодор пък ни заведе на ресторант, където дойде и синът му – умно и интелигентно момче. През повечето време обаче се виждахме само двамата. А когато братовчедка ми беше на работа, прекарвахме часове заедно… Където и по тялото да ме докоснеше Тодор, сякаш ток минаваше през мен.
Уви, времето бързо отлетя. Аз трябваше да започна работа, а той – да се върне обратно в България.
Тодор е строителен инженер, има собствена инвеститорска фирма и живее сам в огромен апартамент. За сина си е направил друг в същата кооперация. На последната ни среща той направо ме попита дали ще се омъжа за него. Поисках малко време да помисля, защото се страхувам да не би и тази моя връзка да се сгромоляса след време. Вече два месеца говорим по скайп всяка вечер, а Тодор беше в Берлин още веднъж, макар че синът му си е у дома през ваканцията.
Накрая не издържах и му казах, че да, ще се омъжа за него.
Мечтаех да замина, да се махна от България, а сега искам час по-скоро да се върна, защото там ме чака мъжът, когото обичам. Не знам как ще изтърпя още месец, реших да се прибера през септември, за да изкарам поне малко пари.
Тодор ме моли да зарежа всичко и час по-скоро да се върна, защото не искал вече да живеем далеч един от друг. Твърди, че нищо няма да ми липсва и при него ще се чувствам като у дома. И май ще го послушам, пък каквото ще да става!
-Бояна