Вижте какъв е бил живота на робините от нацистките концлагери!

Публичните домове от времето на Втората световна война са обслужвали не само войните от Вермахта, но и затворници от концентрационните лагери.

По този начин нацистите поощрявали пленниците за примерно поведение и добре свършена работа. Този вид стимул е въведен в края на 1942 година с указ на втория най-влиятелен човек в Третия райх след Хитлер – Хайнрих Химлер. Тъй като затворниците извършвали различен вид дейност, а сред тях имало истински специалисти в областта си, ръководството на концларегите се стараело да ги облекчи, дори им плащало по малко пари в брой.

Затворниците можели да похарчат сумата за храна, цигари, както и за бордей.

15 минути в компанията на жрица на любовта струвало 2 марки (за сравнение – кутия с 20 цигари струвала 3 марки). В бордеите обаче не можело да се ходи по всяко време. Първо трябвало да се поиска писмено разрешение, след което ръководството на концлагера можело да разреши посещение в „специалното учреждение”, при това в строго определено време. Посещението на бордея било възможно в интервала от 19 до 22 часа.

На вратата на всяка една от стаите имало стъкло, а половият акт се осъществявал само в мисионерска поза.

Що се отнася до жриците на любовта, броят им било около 200 за 10-те „специални учреждения”, обслужващи лагерите Бухенвалд, Дахау, Заксенхаузен и Аушвиц. И ако във военните бордеи работели истински проститутки, затворниците били обслужвани от жени от концлагерите Равенсбрюк и Аушвиц-Биркенау на възраст между 17 до 35 години. Много от тях били арестувани за антисоциално поведение, но имало и такива, които доброволно се съгласявали на неприличната работа. Преди да бъдат изпратени при клиент, момичетата получавали редовно храна в продължение на 10 дни.

Ръководството на концлагерите се опасявало от бум на венерически заболявания и за това всички работнички в бордеите били подлагани редовно на медицински изследвания. С бременността нещата стояли много по-просто. Много от момичетата били толкова изтощени, че просто не били в състояние да забременяват. А тези, които все пак успявали, се връщали обратно в концлагера, където правели аборт.

След краха на нацизма, за работничките от „специалните учреждения” просто било забравено, тъй като те формално не били смятани за затворнички от концлагерите.

Заради срама голяма част от жените не говорели за миналото си. Именно поради тази причина нито една от секс робините не е получила възмездие за нанесените вреди.