С времето все повече, се замисляме за миналото и безгрижното детство, когато с нетърпение чакахме да дойде лятото и „нашите“ да ни командироват за 3 месеца на село при баба и дядо.
Там, където нямаше забрани и от сутрин до вечер бяхме навънка, сред природата и другите деца. Нямаше телефони, нямаше интернет, компютри и всички останали „забавления“.
Сутрин, се събуждахме с миризмата на топли мекици, а на обяд се чуваше „досадната“, но днес предизвикваща носталгия реплика: „Айде, прибирай се за обяд“. Понякога пък набързо минавахме за две филии с лютеничка и сирене или адски вкусната филия с масло и червен пипер.
Вечер пък изморени от поредната игра на „жмичка“ или народна топка на улицата, се прибирахме и вече нямахме търпение да дойде утрото, за да се впуснем в новото приключение.
Това беше нашето детство през 90-те…
С такова камионче колко „кални“ къщи сме направили..
В края на лятото помагахме на баба да опече чушките за зимата.
Печен хляб с шарена сол и малко масло..страхотия
Тук се спи най-добре!
Така минаваше лятото..в игри и закачки.
Това няма да го видите днес..