Дънов е категоричен, че всяка буква в българската азбука има единична, двойна или тройна вибрация.
Първият вид вибрации са много силни. Те определят принципите ни и действат през целия живот. Такива буква са А, Б, Ц, Д, Е, Ф, Г, Х, И. Вторият вид пък поддържат силата ни и градят нашия духовен свят. Такива букви в нашата азбука са Ж, Й, К, Л, М, Н, О, П, Щ, Р. За физическото ни поле и това, което ще направим през живота си, отговарят С, Т, Ю, В, У, Ш, Я, З, Ч.
Дънов съветва дори да избягваме късите и еднотипни имена като Мими и Лили.
Учителя припомня, че когато наричаме някого със съкратена или галена форма на неговото име, ние променяме съдбата му и му предаваме друга енергия. Според него, подобно нещо винаги действа отрицателно.
Най-лошо влияние има съкращаването на дългите имена.
Например, ако Людмила наричаме просто Люси, етапите в живота й ще бъдат под друга система. Всеки човек живее по 9 години във всяка буква от името си. След последната година на последната буква, цикълът започва отново.
В своето нумерологично изследване Дънов допълва още, че съвършеното име е от нечетен брой букви.
Той разделя името на три ‘камъка’ – крайъгълен /на първата буква/, централен /на средната/ и горен /на последната/. Най-силното влияние, разбира се, е на първия. Човек е под неговите вибрации през целия ви живот. Именно той оказва влияние през всеки един от 9-годишните етапи, през които минаваме. Централният ‘камък’ държи цялата структура на името. Затова, ако то е от четен брой букви и липсва център, човек не може да се концентрира и не може да покаже себе си в пълна степен.
В последния ‘камък’ е заложено постигането на всички наши цели.