На 21 март светът отбеляза Деня на слънчевите хора. Двадесет и първият ден на третия месец бе избран, защото символизира, че синдромът на Даун е свързан с три копия на хромозома 21.
За да накарат родителите да не се страхуват да поемат отглеждането на тези специални деца, много неправителствени организации се опитват да образоват населението за спецификата на болестта. В крайна сметка, ето я тъжната статистика: над 85% от родителите изоставят децата си със синдрома на Даун още в родилното …
Днес искаме да ви запознаем с една прекрасна двойка, с чиято помощ ще ви докажем, че с този синдром не само може да се живее, но и да се живее щастливо!
Запознайте се – тези усмихнати влюбени хора са Мариан и Томи Пилинг.
Те са женени от 22 години и са безкрайно щастливи, независимо от факта, че и двамата са родени със синдрома на Даун.
Двамата се оженили през 1995 г., когато за такива съюзи е било известно много малко. Естествено, заляла ги вълна от неодобрение, защото хората се страхуват от онова, което не познават!
Сестрата на Мариан направила страница във Facebook, на която с удоволствие споделила тази прекрасна любовна история. Линди разказала, че на майка им е било трудно да одобри сключването на брака поради предразсъдъци. Но жената все пак успяла да го направи заради щастието на дъщеря си.
„В деня, когато Мариан срещна Томи, тя се върна у дома щастлива и с голяма усмивка на лицето. Не можеше да спре да говори за момчето и попита дали може да го доведе у нас за вечеря.
Двамата се виждаха година и половина, а след това Том дойде при майка ни с предложението за женитба.
Вместо пръстен той й даде детска играчка от автомат “ – това разказва Линда за тази невероятна любовна история.
Критиците преследвали двойката през всичките години, прекарани заедно.
Но това не само не унищожило, но напротив, засилило връзката им. Дори сега, след 22 години съвместен живот, те все още са душата на другия, разказва Тарго.бг
Прекрасна любовна история. Само погледнете колко щастливи са те!
Много се радваме, че има такива хора. Те не просто живеят пълноценен живот, но също така дават пример на други слънчеви хора, които са лишени от надежда за щастие заради болестта си.
Щом те са били в състояние да преодолеят привидно непреодолимите пречки в името на другия, защо и ние да не опитаме да им дадем поне малко от нашата любов и състрадание? Толкова е просто – не съдете другите!