Винаги съм вярвал, че съм роден с лош късмет. Искрено се смятам за жалко и нещастно същество.
Ако съдбата беше справедлива, не бих преживял толкова разочарования в живота. На външен вид изглеждам добре, събуждам се не по-рано от обяд, прекарвам по-голямата част от деня си във фитнес залата и поне два пъти годишно с любовницата ми почиваме в чужбина. Ако сега сте останали с впечатление, че животът ми е приказен, много грешите. Аз съм алфа мъжкар, практически – жиголо, както бихте ме нарекли с ненавист. Живея от парите на моята любовница. И я мразя.
Първа среща
От родителите си не получих нищо – само гени. Израснах в сиропиталище, докато не ме осинови една жена. Тя ме възпита, за което винаги ще й бъда благодарен, но не можа да стане истински моя майка, а може би самата тя не искаше. Един ден, съвсем честно ми призна, че ще завещае цялото си имущество на собствените си деца. Разбира се, заболя ме от думите й. Не съм нейно дете, но и аз съм живо същество, нали? Ако сте поели ангажимент, изпълнете го докрай. Когато станах на осемнадесет години, реших, че жените са ми длъжници, а някои от тях записах в черния си списък.
Първата жена, която започна изцяло да ме издържа, се появи в живота ми доста късно. Бях на двадесет и пет години и се прехранвах от случайни приходи: позирах за каталози, организирах партита и събития. С една дума – водех весел и необременен живот. На едно от тези партита срещнах Тамара. Тя беше на около четиридесет и всичките й достойнства се фокусираха върху парите й. Грозновата, самотна, тя се появи в компанията на лелки като нея. Бързо я забелязах. Просто нямаше как да не ми направят впечатление пиянските танци на самотните жени. Знаех коя е тя. Често я бях засичал да дава интервюта по местните кабеларки, обяснявайки колко заработва една стриптизьорка. Тамара също ме забеляза и след два – три комплимента, на сутринта се събудихме в едно легло.
Бях неин любовник почти седем години. Разбира се, не я обичах. Непрекъснато й изневерявах, а когато тя ме хванеше в издънка, започвах да си събирам багажа, казвайки, че си тръгвам. Но Тамара никога не ми позволи да изпълня лъжливите си заплахи. Така й беше удобно. Търпях я, защото знаех, че рано или късно ще намеря по- добър вариант от нея. Един ден към компанията ни се присъедини Светла, грандиозна дама от администрацията. Тя ме повика с пръст и аз я последвах.
Не ми беше мъчно за Тамара, въпреки годините съвместен живот и подарения Lexus. Бизнесът й постепенно замираше. Тамара започна да става нервна, спря да ми прави подаръци, дори на екскурзии не ме водеше. След няколко години отново я срещнах и останах изненадан колко жалка изглеждаше всъщност. Беше остаряла, прегърбена, а вместо представителния си мерцедес, сега караше малка КИА. Не искам да си спомням времето, през което задоволявах сексуалните й нужди.
Втора среща
Животът със Светла в голямата й селска къща първоначално ми се стори приказен. Тя беше по-млада, по-активна, по-често ме водеше в модерни заведения, а за развлечения не жалеше пари. Нарочно ме „открадна“ от Тамара: искаше да й направи мръсно. Колкото повече страдаше бившата ми любовница, толкова повече Светла се радваше. Не възразих и охотно приех да играя в този цирк, считайки, че жена, която не може да ме задържи, е пълно нищожество. Благодарение на високия си служебен пост, Светла присвояваше пари от компанията и обичаше да се шегува, че рано или късно ще попадне в затвора. Понякога й намеквах да инвестира парите в недвижимо имущество, което за по-безопасно да оформи на мое име. Но тя просто се смееше и махваше с ръка. Постъпките й започнаха да ме дразнят, а обстоятелството, че издържаше разни там братя, сестри и родители, ме докарваше до лудост. Аз заслужавах нейните пари: малко ли я задоволявах в леглото, а колко пъти прибирах пияните й приятелки по домовете им.
Разбира се, тази несправедливост ме доведе до крайност и реших да е напусна … Но къде да отида? Всеки път се връщах и й поднасях извиненията си. Една вечер Светла не се прибра, а по-късно разбрах, че е прекарала нощта с мъж, десет години по-млад от мен. Помислих, че съм я изгубил, но след седмица, пияна до козирката, тя сама ми се обади и поиска да се върна. Разбира се, върнах се, но сцената с извиненията й не мина. Истината е, че Светла ми се извини, само защото новото й протеже не може да кара кола. Няма кой друг да я чака пред таверните, като таксиметров шофьор, освен аз. Мразя я, но се налага да търпя!
Вече съм на 38 години и освен да задоволявам жените, друго не мога да правя.
Подареният ми от Тамара Lexus, започна да се разваля. През делничните дни често си седя у дома, защото нямам пари за бензин. Мислех да се върна отново при Тамара, но тя няма пари да ме издържа. Всеки ден се страхувам, че Светла ще ме изрита и ще си намери по-опитен и млад любовник. И какво ще правя аз тогава? Да живея на квартира и да ходя на работа? Не, това не е за мен. Ето за това казвам, че съм роден без късмет…