Дения Пенчева е завършила гимназията към руското посолство в България. Дипломира се в бакалавърска специалност „Актьорско майсторство за музикален театър” в Нов български университет и паралелно с „Поп и джаз пеене” при Етиен Леви в същия университет. Следва магистърска програма в специалност „Продуцентство и креативна индустрия” във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“, пише в. „ШОУ“.
Тази година отбелязва 10-ата си годишнина на музикалната сцена с нов албум. Дискът носи заглавието „Българско момиче“. Това ни даде повод да я потърсим и да си поговорим, а тя така се разприказва, че разкри дълго пазени тайни.
– Честваш 10-годишен юбилей на музикалната сцена с появата на втория ти албум „Българско момиче“…
– Щастлива съм, че бележа такъв юбилей в кариерата си. Исках да включа популярни песни, които са обичани от хората, а не просто да издам албум. В диска намериха място „Микс 2011“, „Лиляно моме“; „Българско момиче“, с която спечелих наградата на журналистите на фестивала „Пирин фолк“, както и още няколко парчета. Имам и един интересен дует с рок банда.
– Славиш се като доста нетрадиционна фолклорна певица и това е поредното доказателство…
– И аз се определям като по-различен фолклорен изпълнител. Рокаджийка съм по душа. Завършила съм поп и джаз пеене. Група „Порок“ са обичана и харесвана млада банда. Рок музиката в България не е толкова развита, докато те правят модерни неща. С тях направих и дипломния ми спектакъл за дипломирането ми по актьорско майсторство. Направихме един мюзикъл с няколко стила на свирене. Пяхме дори Едит Пиаф в рок вариант. От там се роди идеята да сътворим нещо нетрадиционно – фолклор с рок.
Песента, която записахме, я чух в Австралия. Много обичана македонска песен, която всички пеят там. Момчетата направиха аранжимента на песента и я създадохме по наш си начин.
– Албумите не са ли отживелица? Не рискуваш ли прекалено много с вложения в такъв проект?
– Албумът е имиджов продукт и е подарък и уважение към моята публика. Все още има хора, които си купуват албуми. Това е за тези, които искат да притежават труда на един изпълнител. Аз и авторите сме вложили много интелектуален труд и смятам, че трябва да се купуват албуми, а не да се теглят от интернет.
– Спомена ми, че си завършила актьорско майсторство. В класа на кой професор беше?
– Завърших в класа на Цветана Манева. Там имах музикални предмети и се запознах с Етиен Леви. Много исках да запиша поп и джаз пеене и учих едновременно това и актьорското майсторство. Преди това завърших руско училище, дипломата ми е такава, и
много трудно ме приеха в университет
Първо ме приеха журналистика, но ми се искаше нещо артистично. Тогава се явих на конкурс и ме приеха в класа на Цветана Манева, след което записах и при Етиен Леви.
– Какви са те като преподаватели?
– Цветана Манева е интересен персонаж, много е обрана, тежка жена. Има интересен подход към студентите, но в същото време е изключително строга. Докато Етиен Леви е душа човек, изключително добър. Помогнаха ми и двамата, развиха ме в различни посоки.
– Мислиш ли за актьорска кариера?
– Наскоро имах едно предложение, но го отказах. Искаха от мен неща, които нямаше да са добре за моя имидж.
– По-интимни сцени ли?
– За първи път на теб ще споделя, че ме каниха да снимам рекламния клип за Световното първенство по футбол на Русия. Сцените обаче не ми допаднаха, трябваше да имитирам едни състояния и отказах.
Имах покана да снимам и италиански филм, но този език не ми е толкова добър като произношение, за да си позволя такова нещо. Отворена съм към български продукции.
– Актьорството не се ли изразява точно в това – да умееш да влизаш в различни роли?
– Точно така е – да можеш да съпреживееш героя си. Но все пак аз имам музикална кариера и имидж, което безспорно ще ми се отрази. Не съм само актриса, аз съм и изпълнител. Трябва да пазя поведение и да следвам една логична последователност на имиджа, който имам.
– В предварителния разговор ми сподели, че преди броени дни си се върнала от много интересно пътуване…
– Последната седмица бях в Испания, Барселона. Това е един от най-любимите ми градове. Посетих интересни забележителности. За първи път отидох до музея и къщата на Пикасо. Там са най-известните ми творби, бях изключително впечатлена. Бях си взела с мен няколко копия от новия ми албум и много исках да видя как ще звучи моя песен в такава акустична зала.
Абсолютно забранено е там да се пее
да се снима. Запознах се с директора на музея, той веднага прослуша мои изпълнения и ме помоли да направя един малък концерт за посетителите. Това беше едно интересно представяне на моя албум на място, на което никой досега не е пял. Снимах албума си с една от най-известните картини на Пикасо, чиято стойност е няколко милиона. По принцип е забранено, но на мен ми разрешиха.
– При теб пътуванията зад граница минават доста интересно. В Австралия без малко да станеш милионерка…
– О, да! В Австралия бяхме на турне с моята колежка Гуна Иванова по покана на македонската общност. Бяхме в три града – Сидни, Уолонгонг и Пърт, като в Уолонгонг ни направиха почетни граждани. Това е предпоследната крайна точка на света, след това е Нова Зеландия.
Джакпотът в тотото там е страшно много – 35 милиона. Пуснахме фиш и накрая две цифри ни деляха от голямата награда. Ако само още едно число бяхме познали – 2 или 3 милиона печелехме.
– Чувстваш ли се късметлийка в живота? Печелила ли си друг път от хазартни игри?
– Не залагам на такива игри, защото са направени така, че в даден момент да загубиш. Против казината съм. Но мога да кажа, че съм късметлийка в живота. Всичко, което съм искала да ми се случи, е станало. Успехът се гради на постоянство и непрекъснато вървене към целта. Когато човек полага някакви усилия, късметът винаги е на негова страна. Ако някой седи вкъщи и чака да дойдат и да му почукат на вратата да му предложат пари, кариерата… няма как да се случи. Човек трябва да предизвика съдбата си.
– Към какво се целиш сега?
– Имам много цели. В музикален план съм щастлива от реализацията на албума и се надявам да направя още хубави песни. Смятам от тук нататък да правя още по-модерни неща.
Магистърската ми програма пък е продуцентство, до няколко месеца чакам дипломата си. Това ми помогна на погледна на кариерата ми и интелектуалната собственост от друг ъгъл. Важно е самите изпълнители да ценим труда си и да знаем как да го защитим.
– Смяташ ли да се развиеш в тази сфера и да продуцираш изпълнители например?
– Засега ще обърна внимание на себе си, но по-нататък… Времето ще покаже. Към момента обаче искам да се усъвършенствам все повече и повече. А имам и модна линия за дрехи и обувки. В момента подготвям колекция с шевици, които са актуални. Световни дизайнери купуват нашите български шевици. Това е модно течение и смятам да правя мои тоалети, но и за други хора.
– Как се запали по дизайна?
– Много е забавна историята (смее се). Преди 8 години отидох на сватба в Италия на дясната ръка на Берлускони.
– Ти по каква линия беше там?
– Тогавашният ми приятел беше бизнес партньор с младоженеца. Преди сватбата откривам, че нямам хубави обувки за роклята. В последния момент тръгнахме по магазините. Влезнах в един, който беше с обувки и чанти, направени от камъни „Сваровски“. Бях много впечатлена и си купих един чифт. Като се прибрах в България, започнах да гледам как се правят такива обувки, как се декорират. Купих си камъни, обувки, лепила и започнах сама да ги правя. Първият чифт беше с над 4000 камъни. Софи Маринова ме видя с тях и ми поръча да й направя и на нея. Сигурно 10 чифта съм й правила. Емануела ми звънна и тя да иска. Тони Стораро много е взимал на жена си. Полека-лека се развиха нещата, реших да го превърна в бизнес. Сега правя за Австрия за един бутик.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
Източник: БЛИЦ