Децата могат и трябва да практикуват умението да учат, ако искат да имат и най-малкия шанс да постигнат често непосилните цели, поставяни от родителите им. Някои хора обаче учат – и размишляват – по един и същи начин цял живот, без въобще да подобрят методите си, пише Science Alert, цитиран от Мениджър.
За щастие когнитивната наука е проучила начините, по които можем да учим по-ефективно, и резултатите са изненадващи и наистина полезни.
Уменията се усвояват по-лесно, когато се разделят на отделни части
Ако искате да се научите да свирите на китара, не започвайте да усвоявате всичко наведнъж. Поставете си малки и лесно постижими цели. Научете няколко акорда, след това как точно плъзгате пръстите си по струните и накрая – как да навързвате по няколко акорда.
С времето натрупването на тези малки умения ще допринесе за цялостното усвояване на китарата. Това е техника, която може да бъде приложена както за механичните неща, така и за пълните с факти уроци.
Мултитаскингът не работи, особено когато става дума за съхранение на нова информация
Повечето хора знаят, че мултитаскингът (т.е. вършенето на няколко неща наведнъж), е мит. Мозъкът ви не може да отдава еднакво внимание на две задачи едновременно. Малцина обаче са онези, които се съобразяват с този факт, когато става дума за ученето.
Освен че е важно да разбивате основната си цел на по-малки и индивидуални стъпки, уверете се, че концентрирате цялата си енергия върху една конкретна задача. Когато се разсеете, ще ви трябват приблизително 25 минути, за да се фокусирате отново върху това, с което сте се занимавали.
С времето мултитаскингът води просто до следното – частично разбиране на различните умения и концепции.
Записването на онова, което сте научили, спомага за циментирането му във вашето съзнание
Ако искате да превърнете информацията в знание, учените съветват да записвате онова, което учите.
Изследване от 2014 г. открива, че учениците и студентите, които си водят бележки на стандартен лист хартия, научават повече от онези, които пишат на своя лаптоп. Проведените тестове установяват, че групата, боравеща с лист и химикалка, е по-добра в запомнянето на факти, сортирането на комплексни идеи и синтезирането на информация.
Изследователите твърдят, че самият акт на докосването на химикалката до хартията създава по-силна когнитивна връзка с материала, отколкото светкавичното му въвеждане на Word. Писането ви стимулира да конфронтирате идеите директно, което от своя страна спомага за запаметяването им.
Радвайте се на грешките, учете се от тях
Не е възможно да сте напълно съвършени. Целият смисъл на ученето се състои в опити и провали, в установяването на грешката и взимането на поука от нея.
Изследване от 2014 г. открива, че малко или много мозъкът разполага със специално място, пригодено за грешките, които правим. По-късно ние можем да се обърнем към тези спомени, за да се справим по-добре в следващата ни задача.
Ако родителите учат децата си да не допускат никога грешки или им се карат, когато това се случи, малчуганите ще бъдат лишени от огромно количество знание.
Оптимизмът ви помага да успеете
Не трябва да стресирате децата си с негативизъм. Това само ще ги накара да започнат да се съмняват в своите собствени способности. Ще се заредят с тревожност. И двете неща са токсични, когато става дума за обучението.
Десетилетия на различни проучвания, свързани с позитивната психология, сочат, че ще бъдем по-успешни в почти всичко, с което се захванем, ако подхождаме с отворено съзнание и виждаме потенциално място за подобрение.
Родителите трябва да накарат децата си да гледат на ученето като вид изследване. Това ще ги зареди с решителност, която ще им е полезна, когато нещата наистина станат трудни.
Вълнуващите теми „улягат“ по-лесно от скучните
Децата се привличат от странните и шантави неща. Това е нормално. Когато образователната система започва да ги залива със сухи факти, това чувство на забавление може буквално да умре.
До родителите: не позволявайте това да се случи.
Децата трябва да разберат колкото се може по-рано защо помнят неща от типа на странната миризма, характерна за къщата на баба или странните жълти шорти на татко. Защото са уникални.
Джошуа Фоер – истински шампион по запомнянето на различни неща – успява да запамети цяло тесте с карти за по-малко от 2 минути. Как? Като асоциира всяка карта със странно изображение. Децата могат да приложат абсолютно същата тактика в процесите си на обучение.
Бързото четене кондензира времето за учене
Идеята е простичка – ако можете да четете бързо, съответно – ще учите бързо. Ако си мислите, че бързото четене затруднява нещата, програми като Spreederувеличава темпото постепенно, докато свикнете.
Ако успеете да научите мозъка си да обработва думи по-бързо, ще можете да четете цяла последователност от думи без усилие и без да се налага да се концентрирате върху всяка по отделно (което ви забавя).
Практика, практика, практика
Силната работна етика оказва голямо влияние върху мозъка.
През 2004 г. изследване, публикувано в Nature, открива, че самият акт на жонглирането довежда до образуването на повече сиво вещество. Когато хората престават да подхвърлят топки във въздуха, веществото изчезва. Няма нищо специално в самото жонглиране. В случая е важно повторението.
С други думи – повтаряйте нещо достатъчно дълго и най-накрая то ще остане с вас завинаги. Спрете ли да се занимавате с него, рискувате да го забравите.
Използвайте знанията си, за да научите онова, което все още не знаете
Ако децата попаднат на тема, с която изпитват затруднения, родителите трябва да се опитат да им обяснят как тя се съотнася с нещо, което малчуганите вече знаят. Тази практика се нарича асоциативно обучение.
Един ученик може да харесва футбол, но да не е добър в диференциалното смятане. Ако успее да види сходствата между спиралния пас и наклона на кривата, той има доста по-голям шанс да усвои тази иначе абстрактна концепция.
Търсенето на отговора не винаги е нещо лошо
Децата трябва да се научат как да се справят с по-сложните проблеми. Това ще ги направи по-дисциплинирани. Изследванията обаче показват, че ако се застояват твърде много върху един проблем, нещата могат да се влошат.
През 2008 г. изследване открива, че моменти от типа „на езика ми е“ може да докара хората до „състояние на грешка“. С други думи – техния спомен за концепцията или фактът се заменя от спомена за момента „на езика ми е“.
Решението? Ако знаете, че го знаете, но просто не можете да се сетите за отговора, потърсете го в Google.
Обучението на други хора помага и на вас самите
Учените го наричат ефекта на протежето.
Когато се опитате да обясните със свои думи нещо, което вече сте научили, вие хем демонстрирате факта, че сте усвоили идеята, хем усъвършенствате разбирането си за нея.
Когато разцепва информацията на малки парченца, които са лесно смилаеми за другите, учителят постига своеобразна „интимност“ с темата.
Ето защо по-възрастните братя и сестри обикновено са по-умни от по-малките (според проучване от 2007 г.). На тях се пада честта да предават знанието, което вече са усвоили, на по-младото поколение.