В новия сборник с разкази на Деница Дилова шепа герои търсят изконното значение на приятелството, любовта и живота, а играта на карти се превръща в късче ред в морето от хаос.
По книжарниците излезе „Перфектна колода”, новият сборник с разкази на Деница Дилова („Дневният живот на нощните пеперуди”, „Безумецът от Таро”, „Тънкости на приготвянето”). Пъстротата на живота, олицетворена от колода карти, заема централно място този път, а перото на Дилова не изневерява на хапливото си чувство за хумор и тънкото си познание на човешката природа.
Приятели, които ще направят всичко в името на своя другар, страстни комарджии, професионални майстори на картите и обикновени аматьори в търсене на победата заживяват съдбите си по страниците на „Перфектна колода”. Когато животът раздава картите, всички ние можем само да се подчиним. И макар да е вярно, че щастливата случайност навестява най-често умните и тарикатите, дори те в крайна сметка не са нищо повече от картоиграчи.
Героите, които населяват света на Дилова, се борят да открият значението на любовта, приятелството, дълга и принадлежността. Други пък вече са намерили това, което хората търсят цял един живот. Съблазнителната случайност направлява ръцете им, а красотата на неизвестното, която граничи с мистерията на вечността, е (почти) достъпен лукс. Надеждата на раздаването, борбата на разиграването, отчаянието на загубата, щастието от победата – тези малки житейски ескизи съпровождат всеки наш ден. Какво прави това играта на карти по-различна от самия живот?
Едновременно изпълнен с действие, неповторимо чувство за хумор и дълбока философия, сборникът с разкази на Деница Дилова притегля читателя в причудливия, магнетичен свят на картите. Там, където ако нямаш време едни карти да изиграеш, значи си сбъркал нещо генерално някъде по пътя си.
Песен за сантасето
Стоически и фантазе,
студентски или пролетарски,
едно тесте за сантасе –
и времето минава царски.
То там си трябва майсторлък,
и опит, и късмет си трябва.
Един кибик, един карък
и петото асо в ръкава.
Във болница или в затвор,
на вързано или безплатно,
без да си даваш много зор,
минава времето приятно.
На крак, на кораб и във влак,
в покой и мир, в пиянска врява,
не се мотай, раздавай пак,
понеже времето минава.
На първата ръка си млад,
а после картите се месят.
Накрая всеки е валат,
без коз и без последно десет.
Изобщо, времето лети.
Сипи, цепи, раздай – и ето:
Наздраве, бог да го прости,
и ха-ха-ха за сантасето.
(Мария Донева за Деница Дилова, „Перфектна колода”)