Излезе „Докато Париж спеше“ от Рут Дрюар – роман за безкористната любов, жестокостта на войната и силата на саможертвата.
По книжарниците излезе „Докато Париж спеше“ – дебютният роман на Рут Дрюар, трогателна история за изборите, които се налага да направим, и семействата, които избираме да отгледаме.
Докъде сте готови да стигнете, за да спасите детето си? Бихте ли жертвали себе си, за да му осигурите добър живот?
Годината е 1953-а и Жан-Люк Бошан и съпругата му Шарлот живеят спокоен, нормален живот в Санта Круз в Калифорния. Те имат къща в предградията, говорят свободно английски и редовно излизат със съседите си. Обичаният им син Сам расте като обикновено американско дете в обикновен американски град. Всеки миг, прекаран в Калифорния, изтрива минута от живота им преди – преди нацистите да нахлуят в родината им и да донесат със себе си години на насилие, глад и страх.
Но новият им живот е разбит на парчета в деня, в който служители от Комисията за военни престъпления на ООН спират пред дома им и отвеждат Жан-Люк за разпит. Те твърдят, че Жан-Люк носи вина за миналото – и времето за разплата е настанало.
Париж, Франция, 1944 г. Жан-Люк работи на гарата в Бобини. Всеки ден оттам тръгват вагони, натоварени до пръсване с пътници, които се отправят към „друг живот“ в Германия. Жан-Люк подозира, че се случва нещо нередно, но не му е позволено да знае повече или да задава въпроси. Отговорите намира само в страха в очите на хилядите евреи, които преминават през неговата гара.
Един ден от стотиците крещящи ужасени пътници изскача млада жена с яркозелени очи и оставя в ръцете му топъл свит вързоп. Готови ли са Жан-Люк и съпругата му да нарекат повереното им дете свое? И колко са готови да рискуват и да жертват, за да го спасят?
Разказан в редуващи се гледни точки, „Докато Париж спеше” е сърцераздирателен портрет на силата на любовта, загубата и изборите, които правим, за да спасим хората, които обичаме повече от всичко.
„Докато Париж спеше“ ме накара да мисля и да плача, да се усмихвам и да се гневя – на човешката способност както за красива, безкористна любов, така и за ужасна, раздираща сърцето жестокост. Това е история за кураж и отчаяние по време на война, но и за многото начини, по които тътенът на войната продължава да отеква в живота на хората години по-късно.
Наташа Лестър, автор на „Тайната на Диор“