В събитието ще се включат Захари Карабашлиев, Георги Господинов, проф. Веселин Методиев, проф. Христо Тодоров и Ленко Ленков
За последните 15 години от създаването си Институтът за изследване на близкото минало издаде като част от своята поредица „Минало несвършено“ повече от 40 труда, посветени на недалечното българско минало с акцент върху комунистическия му период.
Основателят на Института – уважаваният български учен, културолог, семиотик и изследовател проф. Ивайло Знеполски – отпразнува своя 80-годишен юбилей през 2021 г., а в негова чест на пазара излезе и най-новата книга от знаковата поредица – научният сборник „Преподреждането на обществото. Страници от социалната история на комунизма в България“.
„Преподреждането на обществото“ (с автори: Райна Гаврилова, Даниел Вачков, Даниела Колева, Мартин Иванов, Момчил Методиев, Михаил Груев, Петя Славова, Пламен Дойнов, Иван Еленков и Петя Кабакчиева и редактор Михаил Груев) е книга, осъществена в рамките на по-широк проект, иницииран и ръководен от проф. Ивайло Знеполски, озаглавен „Преосмисляне на комунистическото минало“. Този внушителен по обем том се обляга върху богати документални и архивни свидетелства, за да очертае важни и неразработени посоки в знанието за комунистическото минало на България.
Официалната премиера на изданието ще се състои на 6 юни 2022 г. от 18:30 ч. в Огледалната зала на Ректората, Софийски университет. Събитието е съвместно организирано от Институт за изследване на близкото минало, Нов български университет и Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и издателство „Сиела“. Сборникът ще бъде представен от българския историк и политик проф. Веселин Методиев, философа и преподавател проф. Христо Тодоров, писателя Георги Господинов и програмния директор на „Гражданско общество и демократични институции“ във фондация „Америка за България“ Ленко Ленков, а модератор на събитието ще бъде писателят Захари Карабашлиев.
На представянето проф. Ивайло Знеполски ще отбележи и своя 80-годишен юбилей.
Входът е свободен, а линк към FB събитието може да откриете тук: https://www.facebook.com/events/548800116639109
Заповядайте на представянето, за да се включите във важния разговор за недалечното минало и бурното настояще на нашето общество!
„Преподреждането на обществото“ е книга, която се обляга върху богати документални и архивни свидетелства, за да очертае важни и неразработени посоки в знанието за комунистическото минало на България. През 1944 г. „новата“ власт идва с амбицията за революционно преобръщане на обществената подредба в името на социалната справедливост и всеобщото благоденствие. Този утопичен идеал е здраво стегнат в идеологическия модел и властовите практики на „най-правилния“ съветски пример, а българското общество и различните негови групи преминават през разнообразни фази на принудена и направлявана промяна. Какво се случва със селянина и неговия жизнен свят след колективизацията, се пита Райна Гаврилова? Даниел Вачков разглежда работното място като лост за концентриран натиск в изграждането на „социалистическия труженик“, а Даниела Колева проследява „остаряването“ на революционния комунистически плам и превръщането му в оправдание за нови социални неравенства и привилегии през статуса на „активния борец“. В крайната периферия на „най-справедливия строй“ остават „бившите хора“ на Мартин Иванов и „изменниците“ на Момчил Методиев, както и „проститутките и хомосексуалните“, изследвани от Михаил Груев. Петя Славова и Пламен Дойнов разглеждат статута на т.нар. „свободни професии“ – адвокати, архитекти и писатели в несвободната социална реалност на НРБ. В последната част от сборника са студиите на Иван Еленков и Петя Кабакчиева, които се усъмняват в способността на подривния и постоянно нагаждащия се „соц-човек“ да изгражда устойчиви социални идентичности и обществена кохезия.
Изданието се посвещава на 80-годишния юбилей на уважавания проф. Ивайло Знеполски. Томът съвпада и с петнадесетата годишнина на основания от него Институт за изследване на близкото минало, който през годините става пълнокръвна среда за диалог, спорове, открития и нови идеи. Може би няма друг български учен, който да бъде по-подходящ от него за подобно посвещение.