Класиката, вдъхновила Стенли Кубрик, се появява в ново луксозно издание с твърди корици
Скандален, дързък, безмилостен в своето оголено до кост послание – романът на британския писател и класик Антъни Бърджес „Портокал с часовников механизъм“ е публикуван през 1961 г. и от тогава досега покорява и смайва вече няколкопоколения читатели, а филмовата адаптация на гения Стенли Кубрик се превърна в един от 100-те шедьовъра на световното кино.
И макар да са минали толкова години, „Портокал с часовников механизъм“ се появява отново на български език в ново луксозно издание с твърди корици в майсторския превод на Мариана Мелнишка и с корицата на художника Дамян Дамянов (изд. „Сиела“), за да припомни, че срещу бунта на младостта винаги ще се изправя бруталната власт, а очарованието на хаоса винаги ще се сблъсква с натрапеното подчинение чрез промиването на мозъци.
„Трябва да има лидер. Дисциплина е нужна“
И този лидер е Алекс – ветеран от поправителните домове с особени заслуги, защото „краде, раздава толчоци, разкървавява с блейзър и фъка мацките насила“, а междувременно се възвисява с музиката на Хендел и Бетовен. Всеки лидер си има банда. И Алекс не прави изключение. И четиримата – контета, носещи се по последния писък на фешъна. Но и друзя, способни на най-немислимите жестокости, за да се противопоставят на тоталитарния свят, в който живеят. И без да търсят оправдание за действията си. Докато един ден правосъдието не се опита да ги сграбчи…
Системата или индивидът е изворът на злото в едно общество? Може ли това зло да бъде превъзпитано? Или то е бурен, така сраснал с човешката душа, че никога не може да бъде изтръгнат? Крайностите на свободната воля или крайностите на тоталитарното управление могат да бъдат по-пагубни?
„Същество, способно да върши само добро или само зло, е като портокал с часовников механизъм – на външен вид уж жив организъм с привлекателен цвят и сладък сок, но същността му е само механична играчка с часовникова пружина, навивана от Бог, Дявол или някоя всемогъща обществена машина… Човекът не бива да бъде унизяван, като бива командван чрез животинските си рефлекси или заставян да се подчинява на механични закони.“
Глобализираният език на романа, възхитителна амалгама от различни езици, предаден вещо и проникновено от преводачката Мариана Мелнишка, въздейства на читателите на подсъзнателно ниво, където природните инстинкти са приспани под булото на цивилизацията – готови обаче в миг да се развихрят в неудържима вакханалия от насилие и разруха.
Садистичен в своя сюжет, феноменален в стила си, „Портокал с часовников механизъм“ е иконична и безмилостна дистопия, притча на всяко време, която не бива да бъде забравяна.