Тримата български автори и френската българистка ще представят изданието „Стихотворения“ на 7 ноември
Пазени десетилетия в тайна от света, през септември за първи път събрани в книга се появиха „Стихотворения“ от автора, превърнал се в жива легенда на българската проза – Виктор Пасков.
„Стихотворения“ разкрива за пръв път пред българските читатели най-доброто от непубликуваната досега лирика на Пасков, а изданието излиза на пазара със съставители изтъкнатите български писатели Георги Господинов и Захари Карабашлиев, както и поета Иван Ланджев, а изящното оформление е дело на художника Дамян Дамянов.
Създадени вероятно в края на 70-те и началото на 80-те години, но пазени дълги години в различни тетрадки и папки, част от тези стихотворения са номерирани. Очевидно е, че те са четени от друг човек, който е оставил минималистични бележки и подчертавания. Въпреки това години наред те остават в тайна, докато не са открити от наследниците на Пасков.
Именно разкриването им пред света, а и цялото творчество на големия писател ще бъде центърът на тематична Вечер, посветена на думите му.
Събитието ще се състои на 7 ноември от 18:30 ч. в Литературен клуб „Перото“.
Модератор на вечерта ще бъде Захари Карабашлиев, а в събитието ще се включат другите двама съставители на изданието – Георги Господинов и Иван Ланджев, както и френската българистка и преводач, професор по българска литература във Франция и основател на първата бакалавърска програма по български език в Париж проф. Мари Врина-Николов.
Със стихове, думи и, естествено, джаз ще се опитаме да импровизираме разходка из алеите на ума на писателя, а специален гост на събитието ще бъде джазменът Венцислав Благоев („Джазтет“).
Входът е свободен, а повече информация може да откриете във Facebook събитието:
https://www.facebook.com/events/1163667277569168
Въплъщение на невероятна творческа същност, останала завинаги скрита приживе, истински тайник на друга чувствителност – „Стихотворения“ побира в себе си баладите, „заченати в самота и съмнения“, които се превръщат в най-съкровеното наследство, което цар Виктор завещава на световната литература.