Пленителен с езика си и дълбок в своя психологизъм, този красив роман е алегория за българската орисия
Истински магически реализъм, втъкан в плътта на исторически роман, е създал българският писател, драматург и журналист Петър Маринков.
Сред рафтовете на книжарниците вече грее и елегантното издание на „Зазидани“ – пищен и мъдър роман, вдъхновен от родовата история на автора, който „се родее с онова магическо разказване, което в средата на миналия век тръгна от Латинска Америка и продължава да шества и да вълнува света“, казва редакторката Веселина Седларска. А в неговия център се оказват едно захвърлено някъде из българския Северозапад село и неговите чудати обитатели.
Там новият век е дошъл, минала е първата голяма война, селото строи новия си живот, а съдбите на три поколения се разплитат сред предсказания на един двуглав козел, баячки, лечителки, скрито съкровище, случки, които приличат на сън, и сънища, които са по-истински от живота. Строежът на железницата напук на всякакви природни дадености; неколкократната промяна на режима и трагикомичните ситуации, последвали от това; противоречивите пътувания на един странстващ евреин и нездравословната обсесия около един магичен камък са само някои от събитията в този необикновен и причудлив разказ, в който героите странстват из своите сто години самота, мразят се и се възторгват до кръв.
Бод след бод, цвят до цвят бъдещето на хората от едно село край една планина, толкова ревнива, че трябва да бъде взривявана, за да пусне през себе си влак, рисува дълга и омагьосваща приказка на България от XX век.
А ювелирният и богат език, разлял се сред страниците на тази книга, допълва този пленителен портрет на българската орисия.
Примамващ и различен от обичайния поток на родните исторически романи, „Зазидани“ е хапка в миналото, летопис на големите скърби и щастието, обрисували народопсихологията на българина и до днес. И истинско литературно пиршество за влюбените в думите.
Може и да не запомните събитията в тази книга, те криволичат като българската история през XX век и са само фон, на който незабравими герои пресичат съдбите си в някаква неотменима българска орисия… Но онова, с което „Зазидани“ е най-различна от другите книги – това е езикът. Благостта на този език ни е позната и свидна, помним я още от детските си години, когато бабите ни приспиваха с дълга и омагьосваща приказка.
Веселина Седларска