„Ако си в мрака и имаш нужда от малко слънчеви лъчи, които да те сгреят… тази книга е за теб.“
Тя е един от най-разпознаваемите влогъри в България. Последователите ѝ във всеки един от акаунтите ѝ в YouTube, Instagram и TikTok надхвърлят 250 000. Автор е на пет бестселъра, като първия от тях създава, когато е едва на 18 години и само месеци след излизането му печели „Детска Вазова награда за литература“.
Сензацията Изабел Овчарова може и да е една от най-популярните личности в българското онлайн пространство, но за почитателите си тя е просто Изи – слънчевата, позитивната и истинска Изи, която не се страхува да бъде себе си пред публиката. И е готова да протегне ръка на всеки, който има нужда от нейната подкрепа.
Именно тази мисия стои в основата на новата ѝ шеста книга – най-откровената и лична творба на Изабел – „Слънчеви лъчи в мрака“. Книгата, която предизвика истински фурор още при обявяването си и продаде хиляди бройки още в етапа на предварителните поръчки, вече може да бъде открита в книжарниците и навсякъде, където се предлагат книги.
В тази малка, но много силна и смела книга, Изабел не се страхува да оголи своите собствени чувства и емоции и да разкаже за моментите, в които се е чувствала най-уязвима.
Отваряйки сърцето си за всеки, който някога е усещал, че не може да се пребори с мрака и тъгата, Изабел създава книга-прегръдка, която читателите да почувстват като разговор с най-добър приятел.
Сред страниците на „Слънчеви лъчи в мрака“ са засегнати важни теми, свързани с психичното здраве, които често пренебрегваме в ежедневието си. Авторката не се страхува да говори за депресията и ниското самочувствие, за самотата и липсата на мотивация, за травмите и комплексите, за меланхолията и страха да бъдеш различен от другите.
В 33 глави, допълнени с места, на които читателите имат възможност да записват своите мисли и чувства – и съвсем суров откъс от личния дневник на Изи – изданието ни приканва да поспрем и да се вслушаме в собствените си нужди. Да се радваме на малките победи и да не скърбим за провалите. Да ценим хората около себе си и да бъдем внимателни с тях. Защото „понякога именно най-усмихнатите хора, които осветяват стаята в момента, в който влязат, имат най-много нужда от светлината, която дават.“
Черпейки вдъхновение от опита си със социалните мрежи и негативното влияние, което те могат да окажат върху хората, Изабел припомня на читателите си, че да живееш за мнението на хората е като да се състезаваш в игра, която няма край. И че всеки от нас има в ръцете си четките, с които смело да рисува своя собствен живот.
Нежна, емоционална и мотивираща, тази затрогваща изповед ни окуражава да споделяме тъгата си – дори когато се чувстваме най-изгубени и самотни. Защото и в най-облачните дни можем да намерим „Слънчеви лъчи в мрака“, които да ни сгреят.