За твореца, човека на изкуството, войната е глобалното зло. Днес се водят военни конфликти в Украйна, Нагорни Карабах, в Близки изток – Сирия, Израел, Палестина. Страдат хиляди хора, без дом и родина, скитници по света. Няма нищо по-страшно от това да загубиш своето отечество, родната земя, приятелите, роднините. Разбират го едва безкрайните върволици от мигранти, поели в своето скитничество към надеждата за по-добър и спокоен живот, към мечтаната „обетована земя“.
Ала бежанците по неволя никога не забравят своето минало, роден край, история, родина. Именно това е целта на настоящата изложба. Да пресъздаде техните мечти и въжделения, мъка и страдание пред широката аудитория с помощта на визуалното изкуство. Даниела Стойкова обединява творци от Украйна, Армения, Близкия изток, които в онлайн изложбата „Без дом и родина, скитник по света“ разкриват тези свои емоции и преживявания. Тя съдържа…платна, пропити от експресията, цветовете, страданието и емпатията на участниците. Като в експозицията се включват, също така, и български любители на изобразителното изкуство, живеещи от дълги години в чужбина.
Чрез творбите си българските емигранти се обръщат към спомените, към това, което им липсва: народните носии, фолклора, природата, архитектурните паметници. В картините им се усеща носталгията, тъгата по загубената родина и място, където си израснали. Съвсем неслучайно Ирина Мовчан споделя: „чувствах се като скитник по света, който не знае кога може да се върне у дома и дали този дом ще съществува. В моите картини има двоен смисъл – както за вътрешни духовни преживявания, така и за външни обстоятелства“.
По подобен начин българските художници изпитват съпричастност колегите си от Украйна, като ужасът от войната рефлектира в техните платна. Типичен пример е Емилия Атанасова с творбите си „Украинска мадона“ и „Емигранти“, за които споделя:
„След бомбардировките над Мариупол сънувах тежък емоционален сън, свързан със скръбта и мъката на хората в Украйна и на другият ден нарисувах „Украинската Мадона“, която първо се казваше “Мадоната от Мариупол”. После дойдоха Буча и други градове и затова смених името ѝ. “Емигранти“ пък е тежка за рисуване картина, не само заради размера, но и заради емоционалния аспект. Отне ми доста време“.
А поредната участничка – украинка споделя, че рисува картини с цел да помогне на запазването на националните традиции, защото: „Често е имало моменти в украинската история, когато са се опитвали да унищожат нашата свобода и независимост и много хора са загубили дома си и са били принудени да търсят ново място и да се адаптират към нов начин на живот. Но народните традиции са се запазили през вековете, въпреки всички трудни моменти в историята. Поредицата от творби „Украинска красота“ е почит към националните традиции, които са запазени и предавани от поколение на поколение“.
Така изкуството обединява хилядите съдби на жертвите на войната, неразказани, но съпреживени. То обаче разкрива и една твърде тъжна и зловеща истина, за нас българите: няма нищо по-страшно от това да се скиташ сам по света, без дом и родина.
Изложбата „Без дом и родина, скитник по света“ продължава до 31 октомври 2023 г. и е реализирана с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”. Тя е част от проекта „Арт пространство: Интерактивна платформа за любителско изкуство“, която подпомага любители творци от страната и чужбина, посредством онлайн изложби на доброволен и свободен принцип. Изложбата е реализирана с подкрепата на НФ „Култура”, по програма за любителско изкуство.
Повече информация за „Арт пространство“ и още картини за стена може да видите на адрес dstoykova.com.