Над 2 милиона приход и 220% възвръщаемост на инвестициите носи A to JazZ в градската икономика през 2023

Изследване на Alpha Research и най-големият градски фестивал у нас показва реалния принос на културата за градската икономика чрез измерими индикатори, съпоставени от 2019 до 2023 г. 

 

Експерти, културни оператори и представители на институции обмениха гледни точки за приноса на културата в градската икономика по време на представянето на икономическата оценка на фестивал A to JazZ 2023 в РЦС “Топлоцентралата”. Проучването, реализирано от Алфа Рисърч, показва над 94% удовлетвореност от фестивала, солидна лоялна и младежка аудитория, растящ международен интерес, над 2,2 милиона привлечени приходи в градската икономика, и 220% възвръщаемост на инвестициите в организация на събитието.

В събитието взеха участие Петър Димитров, основател на A to JazZ, Боряна Димитрова, ръководител на изследването от Alpha Research, Петър Ганев от Института за пазарна икономика, Диана Андреева, Обсерватория по икономика на културата, и новият зам.-кмет на Столична община Яна Генова. Участниците се обединиха около извода, че базираните на данни анализи на творческите индустрии подпомагат взаимовръзката между култура, институции и общество и ги превръщат в катализатор на културни продукти, които носят значими туристически и икономически ползи за страната.

Проучването на Alpha Research включва качествена оценка на нагласи и възприятия за фестивала от страна на посетителите и търговците и количествена оценка на разходите за организация, съпоставена с приходите, постъпили от индивидуално изхарчените суми от посетителите на събитието. Анализът показва, че 6% oт публиката идва от други места в България или чужбина и разходите за придвижване, консумация и настаняване са довели до над два пъти нетни ползи за всеки инвестиран лев. Икономическата полза от A to JazZ се равнява на над 1,5 милиона лева и данните и съпоставката им със същите индикатори от 2019 ясно показват, че А to JazZ се утвърждава не само като традиционен градски фестивал, а като цялостно културно преживяване, което става емблема на града, подобно на големите фестивали в много градове в Европа.

Социологическият анализ на фестивала показва също и над 94% удовлетвореност на една високообразована и взискателна публика, която има опит в посещението на културни събития в България и чужбина. Лоялната аудитория на фестивала, посетила поне 4 издания, е близо 40%, а младежката възрастова група става все по-изявена. Тези данни утвърждават високата обществена оценка, образователната роля на A to JazZ към потреблението на култура сред деца и младежи, както и силата на фестивала в привличането на нови публики.

“Всяка възможност за обратна връзка и измерващ модел, даващ информация за приноса на културата в икономиката на града е важна.” сподели Боряна Димитрова от Алфа Рисърч, отбелязвайки, че използваната методология не изчерпва възможностите за измерване на положителното въздействие на културата върху градската икономика, но дава едно добра основа за по-активен диалог за измеримостта на ефекта на културата. Диана Андреева от “Обсерватория за икономика на културата” поясни, че добавената стойност на творческата икономика в рамките на София е почти 12% и се нарежда на 4-то място като сектор с принос за икономиката на столицата.

Петър Ганев от “Институт за пазарна икономика” добави още една гледна точка върху данните от оценката и подчерта, че трябва да се имат предвид и приходите за възнаграждения за артистите и културните продукти, свързани със събитието. Той очерта така наречения “съвкупен принос” на фестивала, според който както разходите за реализация, така и приходите от потребление се разглеждат като добавена стойност в полза на различните участници в процеса — творци, подизпълнители, публика, хотели, заведения, услиги.

Аналитичният подход, базираните на данни стратегии, развитието на нови публики и позиционирането на София като дестинация за културен туризъм чрез знакови проекти като A to JazZ са основни приоритети, залегнали в културните политики за развитие на София в следващите години, коментира и новият заместник-кмет Култура, образование и младежки дейности Яна Генова. Тя подчерта, че този подход е важен, за да се осигури и устойчивост на културните събития във времето и оценката сама по себе си е стъпка към по-голямата цел — да се провокира различно мислене за културата и културните оператори да се мотивират от ефекта на своите дейности.

Участниците в последвалата дискусия подчертаха смисълът от базирани на данни културни политики във всички градове в страната и подчертаха функцията на знакови събития като A to JazZ като рекламен и имиджов инструмент за позиционирането на България като културна и туристическа дестинация.

Коментирай чрез Facebook

Leave a Reply