На 12 април излиза от печат „Смъртта на Бялата лисица“ – достоверен разказ за убийството на Андрей Луканов и погребаните с него комунистически тайни. Премиерата на книгата ще се състои на 17 април от 19:00 ч. в „Червената къща“ на ул. „Любен Каравелов“ 15.
Всички герои в тази книга са истински личности, чиито имена, дела и думи са записани от мен и други журналисти. С изключение на един – неговата история е измислена, но в резултат на дълбоко проучване на реални събития.На 2 октомври 1996 г. пред дома му е застрелян Андрей Луканов – знаков политик на българския преход, министър-председател в две правителства, депутат. От кого и защо? И до днес нито една от версиите не е отречена или потвърдена. Делото „Луканов” е прекратено.В новата си книга, „Смъртта на Бялата лисица“ (24 лв., 448 стр., художник на корицата: Стефан Касъров), Анна Заркова осветява истината, като предоставя на читателя събраната от нея обширна информация по този мистериозен случай: записаното в свои и на други журналисти интервюта; чутото в съдебните зали, споделеното на „четири очи” с партийни деятели и магистрати, с полицаи и бивши затворници, с обеднели новобогаташи и шефове на фалирали банки. Преминавайки през развръзките на криминални и политически интриги, с журналистическа отдаденост тя търси ключа към голямата загадка: кому е изгодна смъртта на този противоречив политик – силно обичан и мразен, наричан почтително Архитекта на мирния преход и презрително Бялата лисица. Един интригуващ документален разказ, убедително доказващ, че „много от въпросите, които си задаваме днес, имат отговори в близкото ни минало”.Анна Заркова е дългогодишен разследващ журналист, отговорен редактор и коментатор във в. „Труд”, колумнист във в. „Галерия”, главен секретар и член на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти (2020–2024). Автор е на трилогията „Големите убийства” и на книгите „Изгаряне”, „От Вапцаров до Живков и останалите”, „Българската мафия, както я видях”, „Главните прокурори” и „Свободни в словото”. Носителка е на „Орел” – Голямата награда за кураж на Международния съюз на журналистите (Вашингтон), и на „Златно перо” (СБЖ, София).