6 часа сутринта. Алармата кънти в главата ми, а аз все още не съм сигурна будна ли съм, или сънувам някакъв кошмар. Необходими са ми още няколко секунди, докато осъзная, че съвсем не е сън и за всеобща „радост“ отново е понеделник. Мразих понеделниците. Ама толкова ги мразих, че дориContinue Reading