img

Историята, която ще разплаче дори най-коравосърдечните! Вижте я!

/
/
/

Едно шестнадесет годишно момче отивало в чужбина на ученическа ваканция. Когато се връщало, неговата майка го очаквала на летището. И понеже много й липсвало, когато го видяла тя го прегърнала и притиснала силно към гърдите си.


Момчето се ядосало от това и казало, че не е вече малко дете и се срамува от приятелите и съучениците си.

Казвайки това, то наранило сърцето на майка си, която си помислила, че не я обича повече.

След шест години момчето трябвало да пътува отново в чужбина и въпреки, че вече било на 21 години, майка му отново го съпроводила до летището. Но този път не го прегърнала, а се обърнала и със сълзи на очите му казала:

„Сбогом, сине, грижи се за себе си!”

Когато момчето се върнало, майка му не го чакала. Пристигайки в къщи, то намерило на масата ваза с цветя и до нея писмо от майка му. Любопитството го накарало да прочете веднага писмото и едва свършило, паднало на колене, плачейки. В писмото пишело:” Сине мой,когато преди 6 години се върна у дома, в очите ми имаше радостни сълзи и те прегърнах силно. Сега, когато четеш това писмо, аз няма да съм вече между живите. Бях болна от рак. Когато замина последният път, не те прегърнах…а се обърнах, за да не те засрамвам пред другите. Но плачех много, защото знаех, че това е последния път, когато те виждам. Обичам те много и ще се грижа за теб от небето. С много обич…МАМА.”



Историята е доста интересна и валидна в наши дни. Когато нашите деца пораснат, те някак си се срамуват от нас – това го налага статуквото. Поуката е, че трябва да се наслаждаваме на всяка една възможност да прекараме повече време с любимите си хора и трябва да показваме обичта си, независимо къде се намираме. Няма нищо срамно да прегърнеш родител на публично място, срамното е ако го обиждаш, ако се карате Надявам се тази история да те накара да се замислиш за отношенията ти с любимите хора, дари им усмивка и прегръдка още сега, те имат нужда от нея винаги!

Източник: ПИК

Коментирай чрез Facebook
loading...

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *