img

Из дневника на един комшия…

/
/
/
Дневникът на един комшия

Събота срещу неделя.

Събудих се рано в неделя. Бях енергийно зареден от предната вечер. Цяла вечер и до късно пих уиски с редбул и не спрях да слушам Трепни на Цеца!

Много приятно се опияних.

Бях като на облаче. Почти не се усещах на земята. След бурния ми танц пред огледалото с кучето реших да преместя секцията от север към юг. Всичко това по препоръка на една мацка, която се опитвам да сваля и която ми прати една статия за Фън Шой, Шао, Шуй ли беше?!


Този Фън Шо голяма работа! Ама и аз съм голям, защото съм завършил строителния техникум и помня как се прави туй онуй, местене на мебели, ремонти и т.н. Напоследък съм и отслабнал. От 150 кг на 110 кг и сякаш ми беше трудно да я избутам. Ту я бутах, ту я влачех до новото й място: южният ъгъл. Изобщо не разбрах кога беше станало 2 ч. през нощта! Преместих я и реших, че е време да си легна, за да съм по-свеж за утре.

Може пък новото място на секцията да задейства южни топли вълни и мацката да излезе с мен. Загасих лампата , легнах и естествено, забравих да пикая. Реших, че с тая енергия дето имам ще успея да стигна до тоалетната. Ох…И там една скърцаща врата и сигурно ще събудя кучето, ама хайде…(Само да не забравя да спра сръбското, пътьом!) Свърших работата, реших да намаля Трепни, защото много сладко заспивам, когато чувам само басовете.

Както споменах по-горе, аз имам куче, за което връщайки се от тоалетната бях забравил, че спи дълбоко именно на пътечката до леглото ми.

Тук не последва нищо хубаво, освен полет над кучешко „гнездо“.

Спънах се драматично и тъй като все още вярвам (въпреки свалените 40 кг), че ако настъпя Джак ( Джак – френски булдог, наследен от бившата ми) чисто и просто ще го убия, аз просто полетях и се сгромолясах на пода хванал в едната ръка вазата (вазата – от мама), а в другата нощната лампа (от хазяйна).

Уплаших се от шума, който произведох. Както живея на 4 етаж, сигурно ме е чул и Бог. Ама Бог ме обича и ми прощава, та всичко отшумя. Едва ли му преча.

Тежка събота…
Неделя сутрин:

Кучето беше в 10-ти сън вече и дори бях забравил, че го имам, отново. Дали съм го разходил?! Разбира се, че го разходих в градинката в 7:30 ч. сутринта. Реших да ида в в кухнята и да видя какво се е случило снощи. Някак си музиката беше забила и не успявах да си обясня защо секцията е в южният ъгъл. Треперех от „енергията“, която изпих снощи. Замислих се…

Спомних си! Мацката…Някой си Фън Шай?! Всичко добре, но тази секция явно не беше местена отдавна и имаше ужасно голям и мръсен отпечатък от нея на стената. Все пак е там от 1994 г. минимум. Обмислям…пуша…пия кафе… Изпускам чашата за кафе на пода, кучето минава през кафето, аз крещя. Обичайното.

7:58 ч… Решено! Ще я върна на мястото й. Не съм добър в чистенето. Ако Фън Шой беше обяснил по-подробно какво да правя с мръсотията равен нямаше да има. А и аз вярвам в Бог! Абсолютен православен христянин!

8:02 ч… все още неделя… Влачих, бутах и я преместих. Докато я местех изпадна една от вратичките…по дяволите! Добре, че чичо Гошо си забрави кутията с инструменти, когато ми оправяше теча в банята мината неделя.

9:30… Все още същата неделя… Изморих се, ще поспя, за да подскачам на въже и да повдигам гирички към 14:30 ч.

Коментирай чрез Facebook
loading...

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *