През 1973 Рикардо Бофил се натъкнал на неработещ циментов завод.
Той бил разположен не далеч от Барселона и имал доста смущаващ вид: зданието се разпадало, а на територията му били оставени машини от времето на Първата световна война.
Днес, след почти 45 години, фабриката е напълно трансформирана в ефективен дом с голямо въображение.
Ремонтът, извършен от Рикардо, струвал доста голяма сума пари. Но резултатът отговаря на очакванията. След частичната реконструкция, архитектът започнал работа по фасадата, която е покрита с растителност, а площта на завода била преобразена в съвременен стил.
Почти цялата територия е обхваната от растителност, което през летните дни, хвърля сянка върху зданието.
Една от стаите е превърната в конферентна зала.
Дизайнерите са работили по всяка стая поотделно, така че интериора на спалните, гостните, баните ще впечатли дори експертите.
В своя блог Рикардо казва: “Аз имам усещането, че моя дом… е като затворена вселена, която ме предпазва от външната страна на днешния шум и суета.”
Тук животът ми се случва в една непрекъсната последователност и между работата и свободното време обикновено има малка разлика. Този дом ме кара да отдъхвам и да си почивам.
В къщата можете да намерите роял, библиотека и голяма градина. Има офис, декориран в минималистичен стил. Огромни кули, които сякаш биха развалили цялостната картина на къщата, са въведени в интериора така неусетно, че запълват празното пространство.
La Fábrica – огромна сграда по своите размери. Работата по редицата помещения продължава и днес. За Рикардо придобиването на този завод е важно решение в живота му. Думите на Рикардо са, че никое от неговите решения не са били оправдавани, както този дом.