Една обикновена жена от град Барнаул, Русия е преживяла поне три срещи със смъртта и по някаква случайност е останала все още жива.
Самата тя разказва историята си от първо лице, като твърди, че вече познава специфичната миризма, която оная с косата излъчва.
Ето и разказа й:
Мъжът ми почина през 2012 година и оттогава живея сама в родната си къща, ако не се брои котката ми Юлия. Животинчето живее при мен от 12 години и почти винаги е с мен, когато съм си в къщи.
През юли, когато температурите бяха много високи, страшна жега, се прибрах в къщи, отворих входната врата и в носа ме удари миризма, която няма да сбъркам с никоя друга-миризмата на смъртта. Точно същата миризма усетих, когато почина мъжът ми. Тогава този мирис витаеше в къщата ден преди той да почине и остана и след отва.
Опитах се да проветря и да прогоня мириса, но това така и не се случи.
Два дни след като погребахме съпруга ми се разболях, вдигнах висока температура. Въпреки това реших да отида на работа, а котката ме изпрати до вратата. Там обаче ми стана лошо и извикаха Спешна помощ, откараха ме в болницата и ме оперираха. Оказа се, че съм имала киста в бъбрека си и буквално са ме върнали от оня свят.
Върнах се в къщи, но котката я нямаше.
Като разбрах, че тя е мъртва, си спомних за мириса на смъртта. Разбрах, че тя е дошла за мен, но след това кой знае защо се е разубедила и за да не си тръгне с празни ръце, взела моята котка!
Историята ми не свършва дотук.
Преди дни отново усетих тази позната ми вече миризма-миризмата на смъртта. Вече знаех, какво става, знаех, че тя е дошла за мен. Тогава нервите ми не издържаха и се разкрещях:
„Защо пак си дошла? Почти всичко ми взе, малко ли ти е? За мен ли си дошла? Но аз няма да дойда с теб! А ти изчезвай от дома ми. Забрави пътя дотук! Вън!”
След като се накрещях, се успокоих. А след около час миризмата на смърт изчезна от къщата ми. Мисля, че съм я уплашила и тя дълго няма да се върне.
Превод: ПИК