Мечтаех си за червен килим, а сега мечтая за червени домати. Не исках да пиша. Не исках да започвам. Започнах .
Чужбина. Бързо всички ЗАМИНАВАЙТЕ ! Това ще бъде дълго… ако можете, останете, прочетете
= 5 минути от вашият живот и ако вече ви залива неистово и неудържимо чувство да коментирате, моля прочетете първо,докрай.
Тема, която разлива много и различни чувства в мен.
По темата винаги ще има две страни, не две, много ще са и мненията и въпросите. Четох наскоро някъде ” Хубава държава е България, но не случи на хубав народ”. Боли ме отвътре като слушам и гледам как хората “отписваме” държавата си. Всеки ден +1. Всеки ден слушаме различни истории, те всъщност са същите, просто имената, хората и местата са други. Думите и концепциите винаги са около #скандал#убит #пари #държава #чужбина #проблеми #многолошо#безработица #откраднат #закони #пенсия #Борисов
Докато не осъзнаем, че получаваме това което искаме, ще продължат и телевизорите ни да ни дават това, което търсим.
Сега изгасете телевизора и … слушайте … или по-скоро четете.
Всеки ден хора бягат на далеч, колкото по-далеч толкова по добре, мислят си … че колкото по-далеч и проблемите и те по-далеч, но уви проблемите повече. Те винаги ще си ходят с нас от проблеми и от мечка не се бяга. Ta ако държавата е човек, а хората в него проблемите, тръгвайки си на далеч, няма да се оправи нито държавата, нито хората в нея и извън нея.
Не бъдете нечия сполучлива цел, защото някои хора в държавата ни точно това целят, колкото може повече да тръгнат, колкото по-надалеч толкова по-добре. И никога ама никога да не се връщат. Всеки път като се връщате, да ви стоварва само лошото, да виждате само нещастните хора и новини, да бълва омраза и завист… толкова много, че да съжалите и да тръгнете по обратният път до летището… веднага !
Мнения за това колко зле сме били ще чуете много, най-компетентните са от хората зад граница, постоянно слушам горепосочените думи, как държавата нищо няма да ни даде, как е по-зле и по-зле и как още по-зле ще става.
И не споря, лъжа няма, зле сме. Много сме зле! Ако хората вкарваха енергия да казват обратното, може би щеше да е по-различно. Защо вместо всичките негативно излети думи и негативно насочена енергия, не сложите положителни и вместо да кажете “държавата ни е зле и такава ще остане” защо не кажете “Да и по-добре сме били, но пък аз, ние сме тези, които трябва да й помогнем да се оправи
“ Защото, точно това е истината, ние младите, ние бъдещето. Било ни е завещано… “Съединението прави силата” само това да направим и всичко ще се промени дори и с малко.
И тук идва и иронията… знаете ли, че сме една от най-духовно вярващите държави и не говоря да ходим на църква в неделя. Говоря за истинска вяра. Имаме толкова храмове, толкова църкви, толкова свещени и енергийни места. А в момента не ни достига точно това … ВЯРА.
Ще се опитам да остана в темата, макар, че ми е трудно да не отварям скоби. Знам, че причините за всеки са различни, всеки заминава с различни цели и поради различни обстоятелства. Не слагам никого под общ знаменател. Уважавам всеки избор. Едни заминават за пари, за малко, за авантюра, за екзотика, от безизходица, тренд, шанс, любов, семейство. Повечето мои приятели заминаха да учат, да се търсят, да се намират, да видят. И аз бях една от тях, дойдох в Лондон да уча, да следвам мечтата си, да стана актриса, да бъда свободна (в представите си) всички знаем, театъра на какво дередже е в България и колко е цветущо.
Заминах защото държавата не можеше да ми даде това, което исках. И да, намерих и научих неща, които на този етап България трудно щеше да ми даде. Аз също избягвам контакти с българи в чужбина, от първият ми ден стъпила в Лондон го знам лично, всеизвестни сме все пак с това ..
Y.P “Защото България и тези българи са мили на бога! Защото няма бесилки! Обещаят ли на ХОРА ОТ някои РАСИ и ги измамят, както правят българите, за това после и близките им плащат! Едва ли има по голяма измет от българската по света!”
И.В “Аз тук в Италия и да чуя българска реч, изобщо не се и обръщам даже! Българите в Чужбина са мръсни копелета и не искам да имам нищо общо с тях!!!!”
Но срещнах и много успели такива, с бизнеси, с империи, с големи сбъднати мечти, с хубави “щастливи” семейства. И много се радвам за всички тях. Направих грешката и да се присъединя към разни форуми от сорта на ” българи в чужбина”, “българи в Лондон”. (Разбира се има и много полезна информация в тях). Точно цитатите и примерите, които ще срещнете по-долу са изваждани от подобни. Тук някои ще си кажат е какво ми говори тази, като и тя е поредната “избягала” .
Ето какво ще ви кажа … ЗАМИНАВАЙТЕ ВСИЧКИТЕ, бързо ,взимайте билети и тръгвайте!
Защо ли? Защото ако не бях тук нямаше да осъзная много неща и нямаше да се стигне до това мое откровено, емоционално, опетнено, моментно писание. А отстрани е куфара ми, няколко неща да прибера и това е ? Това е.
Не мога да се оплача от живота който имах тук. Намерих си работа на първата седмица, само след няколко месеца, вече ме искаха от други фирми и ме повишиха, стигна се до там, че за по малко от 6 месеца вече бях на позиция почти мениджър, на 20 години. Изкарвах добри пари, покривах си сметките, оставаха някакви. За този период успях да се върна в България 2 пъти. За Коледа и за Великден. Имах и късмет, не бях съвсем сама, бях с още две българки, мои приятелки. Имах един страхотен преподавател и добри колеги в класът ми. Живея на хубаво място в хубав квартал. Като цяло добре.
Ако влезете във въпросните форум, ще срещнете много коментари от хора, обясняващи колко били добре, колко много имали сега, и как си позволяват неща, за които преди не са си и помисляли, колко, колко много суета … Как всичко било сега наред и колко щастливи били те и като цял рай. Да, ама не!
Докато измервате щастието в парите си, то никога няма да е трайно и истинско. Дори да не сте сами, а с човека с който сте готови и без нищо и с всичко да сте, пак да сте щастливи. Пак не е това. Късметлиите са тук със съпрузи, деца, семейства, че и фамилии. Вярват си, че всичко е идеално, но вътрешно, нещо липсва, нещо не е съвсем на място. И това се нарича родина. Дом можеш да направиш навсякъде и семейство, но родината винаги е само една. Но да кажем, че се чувстваш много добре там където си, моята сестра също е в чужбина и не можем да я отделим от там, за малко да се върне и иска да си ходи. Разбирам я.
Разбирам ви! Всички!
Но едно не разбирам, защо трябва да отричате, че сте българи. Защо сте такива неблагодарници? Чувала съм изречения от сорта ” аз не се имам за българин ”
“Какво ми е дала България” “да се оправят, аз нали съм добре”
“няма да се оправят никога” ” само най-долните останаха ” “България ще изчезне ” “най-долните сме” “затъваме” “не остана държава ” “БЪЛХАРИЯ”
Ей от ей такива хора ми се гади… защото е гнусно
Докато днес балканджи Йово и ръце и глава си дава, хубава Яна сама си замина! Бъдете щастливи както и където искате, но не ви ли изтръпва езика като ги изричате тези думи, не ви ли засяда нещо в гърлото. Пустите им пари. Тези хора са безНАДЕЖДни.
Вие бъдете щастливи! Пожелавам ви го! Но никога не отричайте себе си и собствените си корени! Не се срамувайте! А за всичките онези, които искат да се върнат, но обстоятелствата им пречат пожелавам ви да бъдете силни !
И реших… напускам !
Оставям работата на мечтите ми… оставям мечтата за която се борих толкова години, оставям ВСИЧКО! И не е защото не мога, а защото успях и видях, че не е това! Не в това е щастието! А моят апел… нека заминат всички, да видят, да усетят, от първо лице… и надявам се да има поне още няколко, които да се върнат като мен, аз ще ви чакам, сама няма да мога, но с вас ще успея.
Отидете вземете каквото искате, направете каквото трябва и го върнете в България. Ако искате останете, но останете верни и на себе си. Защото аз се връщам, знам че сега е най-трудно, тежко та не се диша, ще се сблъсквам с много повече несправедливост, закони и липсата на такива. Много хора ще се борят, само за да може аз да се проваля.Тук ако ми е било трудно, в България ще ми е два пъти повече. И да, не зная ,дали няма да се върна, дали няма да има много повече провали, дали и това ми мнение няма да се промени. Вероятно пак ще замина. Може би на друго място. Но това, което ми дава сили е когато си мисля, за горите ни, за земите ни, за нашите дарове, за слънцето, за морето, за крушата пред терасата, за палачинките на мама, за сладкото на баба и червените домати в градината. Те са моята мотивация. ЛЮБОВ
Намерихме толкова много време да се оплакваме и да страдаме! Можем ли сега да намерим време да се обичаме, да се радваме, можем ли да намерим сили да се подкрепяме!
Защото България е нашата майка, а народа нашите братя и сестри с които не винаги ще се разбираме! Но когато семейството се събере заедно, когато обсъдят заедно проблемите и заедно се борят, застанат един зад друг, забравят за собствените си интереси и погледнат на нещата като едно цяло и един общ интерес, то тогава нашето семейство не би могло да се спре пред нищо!
Така ме научи и моето семейство! За това аз вярвам! А ти вярваш ли ми?
Благодарим на Merry Subeva, която позволи на Чуждоземец да публикува мислите й. С такива българки надежда има!