Ако сте родител, вие добре познавате ужаса на вечерното писане на домашни.
Но тъй като искате детето ви да успее в живота, продължавате да настоявате да го прави дори когато виждате, че е претоварено и изтощено. Една майка решава, че не може да продължава така, и обявява дома си за свободна от домашни работи зона.
Това е мейлът, който е изпратила в училището на детето си:
„Здравейте,
Искам да ви уведомя, че Мая драстично ще намали количеството домашна работа, която ще подготвя. Тя е твърде стресирана и дори има физически симптоми, като болки в гърдите и нощно будене от притеснение за ангажиментите си и отговорностите си в училище. Тя се справя добре с уроците и по принцип обича да ходи на училище. Консултирахме се със специалист и той предложи да намалим нейното натоварване.
Прекарването на 2–3 часа в писане на домашни след училище не ѝ оставя почти никакво време за нея самата, както и за общуване с останалите членове на семейството.
Предпочитам да я предпазя от възможна депресия. Благодаря ви за разбирането, Поздрави, Майката на Бъни“.
Това писмо е написано от Бунми Ладитан, писател, която забелязва, че 10-годишната ѝ дъщеря, която много обича да учи нови неща, става все по-стресирана от училището. В пост, който има над 45 000 реакции, тя обяснява:
„Детето ми приключи с писането на домашни у дома. Току-що изпратих имейл до учителите ѝ, в който ги уведомявам за това. Написала съм „драстично ще намали“, но всъщност напълно приключваме с тях. 10-годишната ми дъщеря обича да учи. Тя самостоятелно чете 10–12 книги годишно и редовно проучва теми, които я интересуват (в момента например пише приказка за вълци). Ходи на курс по програмиране, обича да рисува и харесва някакви нови неща, които аз изобщо не разбирам.
Но през последните 4 години забелязвам как тя става все по-стресирана от училището.
И под стрес имам предвид болки в гърдите, будене през нощта и цялостно притеснение от ходенето на училище. Тя е там от 8:15 ч до 16:00 ч. всеки ден и може ли някой да ми обясни защо трябва да продължи да учи още 2–3 часа вкъщи вечер? Каква е логиката детето да се върне от училище, да пише домашни още 2–3 часа, да вечеря и да си легне? Не е ли по-важно да прекарва време със семейството си? Или от нея се очаква да се превърне в някакъв младши работохолик още на 10 години! Знаете ли, че домашните са забранени във Финландия? И че резултатите на техните ученици са сред най-високите в Европа? Децата не се нуждаят от часове писане на домашни, за да са успешни в училище, и въпреки това ние действаме така, сякаш часовете, прекарани над уроците СЛЕД училище, имат някакъв смисъл. А те нямат.
НЯМАТ НИКАКЪВ СМИСЪЛ.
Децата се нуждаят от свободно време след училище точно както възрастните се нуждаят от такова след работа. Те имат нужда да играят с братчетата и сестричетата си. Да общуват с родителите си в спокойна атмосфера, а не в такава, в която всички умножават и делят дроби. Децата се нуждаят от време, в което просто да се наслаждават на детството си, и това не може да са само уикендите (макар че домашни се дават и през почивните дни). Моето дете приключи с писането на домашни. Ако училището реши да я накаже за това, то тогава ще трябва да потърся друг вариант за образованието ѝ. Ние всички искаме децата ни да се справят добре и да са успешни.
Аз вярвам в образованието, но не вярвам в това, че ученето трябва да обсеби живота на децата ни. Не ме интересува дали ще влезе в „Харвард“. Искам тя да е интелигентна, уверена, мила, вдъхновена, социално отговорна и да има баланс в живота си. Искам да е емоционално и умствено здрава. Искам да знае, че работата е част от живота, но не и целият ни живот. Работата няма да направи живота ѝ пълноценен. Няма да я топли така, както семейството, приятелите, общността, добротворството и това да бъде добър човек.
Предполагам, че скоро ще ми звъннат от училището и ще се наложи да взема някои решения.
Но на този етап моят дом е свободен от домашни и не ме интересува кой какво смята. Детето ми има нужда да е дете. Допълнителен коментар:
Бих искала да заявя, че не обвинявам учителите. Те са страхотни и знам, че са задължени да правят нещата по определен начин. Просто тази система не работи за мен и за детето ми.Не мога повече да гледам 10-годишната си дъщеря толкова нещастна и стресирана.Баща ѝ, който е поведенчески терапевт, и аз работихме много с нея, за да намалим това напрежение, но тя просто има твърде много работа за нейните крехки години. Нещо трябва да се промени“. Ето някои от коментарите на поста й: Ким Танг: „Аз уча 8–9-годишни деца и не им давам домашна работа. Те са с мен по цял ден и ако не успеем да свършим всичко, което съм определила за деня, то просто променям плановете си“.
Кати Чавара:
„Като учител на деца в IV клас аз напълно подкрепям това. Тази година за пръв път не давам домашни на децата и учебният им напредък е същият, ако не и по-добър, от този на други класове в миналото. Трябва да споделя и факта, че изглеждат много по-малко стресирани и много по-готови да възприемат нови знания“.
Ерин Авирет:
„Като детски психолог бих искала да кажа: БЛАГОДАРЯ за смелостта ви да застанете на тази позиция! Вие моделирате толкова много важни ценности, които надскачат оценките в училище – важността на семейството, спокойствието и т.н. Дръжте ни в течение за отговора на училището“.
Катри Сааринген:
„Аз съм финландка и домашните не са забранени тук ? Все пак натоварването е много по-малко, а учебните дни – много по-кратки. Децата играят навън във всяко междучасие“.
Роксан Пиърси:
„Веднъж слушах лекцията на изпълнителния директор на много голяма компания, който каза, че не вярва в работата вкъщи в следработно време. Според него, ако не можете да свършите задачите си в рамките на работния ден, то имате твърде много работа за един човек и трябва или да я намалите, или да я прехвърлите към друг. Училищата трябва да осъзнаят, че създават ново поколение работохолици, които нямат време за семействата си и живеят в офиса или носят офиса у дома си. Много тъжно е тези навици да се изграждат от IV до V клас“.