Представи си, че се беше родил в Северна Корея. Как си представяш живота там?
Уютен и спокоен или изпълнен във вечен страх? Висше образование и купон!? А дано, ама надали..както се пееше в една песен! Реалността е съвсем друга. Щеше да работиш за 2 долара на месец и още няколко „меко казано“ фрапиращи неща.
Имаше голям шанс да се родиш преждевременно или с дефекти, които са свързани с неправилното и нередовно хранене на майката по време на бременността. Шансът да живееш в семейство, което е под прага на бедност, е 50%. В този случай основната част от менюто ти щеше да се състои от царевица и кимчи (б.р. – корейско ястие от ферментирали зеленчуци, основно зеле). Имай предвид, че щеше да имаш „строго ограничен достъп до гориво за отопление и готвене“.
Електричество в дома ти щеше да има по няколко часа на ден, ако изобщо има.
Домашна тоалетна – това е лукс, достъпен само за 50% от населението. Вода щеше да има по 2-3 часа на ден. Част от „обучението“ ти в училище щеше да включва събиране на стомана, мед, олово, както и рециклиране на хартия в промишлени депа и сметища.
На 7 години щеше да станеш пионерче. От тогава щеше да говориш за Ким Чен Ун като за „бащата“.
На 13 години щеше да се присъединиш към Червената Млада гвардия. Там щеше да се занимаваш с военно обучение 300 часа годишно.
На 17 години всички мъже влизат в Корейската народна армия. Условията в армията са тежки: денят започва в 5 сутринта и свършва в 10 вечерта. В армията щеше да прекараш 10 години.
Завръщайки се от армията, щеше да бъдеш насочен към този отрасъл от икономиката, който в момента се нуждае най-силно от работна ръка. Повечето работници получават по 2-3$ на месец, а някои дори не получават заплата.
Висше образование щеше да вземеш единствено, ако си от елитарното семейство на някой високопоставен военен или политик. Животът на елита включва телефони, козметика, кафе, месо, нови дрехи: всичко, което е недостъпно за болшинството хора.
Източник: webmiastoto.com