img

Щастието винаги осветява щедрите хора – История, която ме кара да настръхвам!

/
/
/
loading...
Един ден, някой похлопал на вратата на един манастир.

Монахът, който имал за задача да посреща посетителите отворил вратата и се изненадал, когато един човек му подарил прекрасен грозд.

„Благодаря“ – казал монахът. „Ще занеса този грозд на игумена“.

„Братко, този грозд е за теб. Преди много години, когато за първи път потропах на тази врата, ти ми даде парче хляб и вода. Това е моята благодарност към теб „- казал човекът.

Монахът цяла сутрин се възхищавал на гроздето и решил да го подари на игумена, който винаги насърчава и учи на мъдрост.

Игуменът се сетил за болния монах в манастира, помислил, че гроздето поне малко ще го развесели и му го подарил.

Болният се зарадвал, след като помислил за готвачът, който постоянно му готвел храна, за да оздравее, така му подарил гроздето точно на него.

Възхитен от красотата на гроздето, готвачът го подарил на клисаря, който в манастира смятали за свят човек. „Свещеникът ще знае да оцени красотата на това творение на природата“ – помислил готвачът.

Клисарят се сетил за младия монах и помислил, че именно той трябва да получи гроздето, за да научи, че Бог е дори и в най-малките неща, които създава.

Младият монах се сетил на първия ден в манастира и добрия монах, който му отворил вратата и горещо го посрещнал, така побързал да му подари гроздето.

Подаръкът отново се върнал при онзи, за когото е предназначен, а кръгът на щастието се затворил.

Един обикновен грозд зарадвал много хора, защото щастието винаги осветява щедрите хора.
Коментирай чрез Facebook

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: