Две приятелки, красиви момичета, отиват до морето, преди да резервират стая в малък хотел.
Тя не е мръсна, напротив много уютна в близост до морето само на един хвърлей , тихо – и спокойно място, какво още е необходимо за две студентки? Последната вечер отиват да плуват за последен път. Едното момиче вече излиза от водата и приятелката й продължава да плува. Чакала, чакала и забелязала, че в пясъка има нещо блестящо.
Изчакала, докато приятелката й излезе от водата и й показва какво е намерила.
Решили като се приберат в къщи да намерят собственика по интернет. В 6 сутринта се качват на влака. Във вагонът те разговарят с жена на възраст около 50 години. Оказва се, че и тя е била на почивка на морето. Синът й платил тези 2 седмици отдих, но си тя загубила годежния пръстен – същия, който й дал починалият й съпруг преди 3 години. Тя го изгубила … И започнала да описва точно пръстена, който момичетата намерили.
Жената казала, че пръстена е нещо важно за нея.
Имаше дори гравирано името на съпруга й Макар. И той имал пръстен с нейното име.. Сега тя го съхранявала в кутия в дома й. Преди смъртта му той й го дал. Всичко това жената разказвала толкова емоционално, че дори започнала да плаче. Момичетата изпитали съжаление към нея, и й дали пръстена, като го сложили на масата пред жената. Тя била в шок, а след това започнала да плаче, вече от щастие.
Когато пристигнали, си разменили телефоните, жената ги поканила да й гостуват и те обещават. Три дни при момичетата идва синът на жената, млад и красив мъж, да им благодари от името на майка му. С него те отиват в бижутерски магазин и той им подарява по един пръстен за спомен.