Това е дядо Венко. Дошъл е в центъра от кв. „Дружба“, където е живял в общинско жилище, но не е могъл да плаща наема и е останал на улицата. Няма близки. Има лична карта и получава пенсия.
Всеки ден разхождам кучето си и минавам през градинката до кафене „Мементо“ на ул. „Г.С. Раковски“, през която на ден от там минават стотици хора, разказва в профила си във Facebook Ива Ганчева и споделя с всички историята на възрастния мъж.
Последните дни ми направи впечатление, че този човек не става от пейката. Не просеше и не пиеше. Просто лежеше. Започнах да го заглеждам – изпит поглед, жив скелет. В събота – 28.04.2018 г., мъжа ми отиде и го заговори. Оказа се, че не е ял от месец. Причината – болка в гърлото и не може да преглъща храна. Купи му кока кола, за да може да се вдигне малко. Започнах да му нося чай и бульон.
Помоли ме да му потърся мазе, за което да заплаща наем, за да може да спи там нощем, имал пари. Помоли ни и за едно одеяло. В неделя, 29.04.2018 г., му занесох чай и бульон. Помоли да му купя 3 банана и искаше да ми даде пари. Купих му банани и естествено отказах да взема парите – казах му, че съм имала банани вкъщи, за да не го обидя.
На 30.04.2018 г. се свързах със Столичната община – директно с г-жа Минка Йовчева от Дирекция „Социални услуги за деца и възрастни„. Номерът взех от сайта. Тя веднага се свърза с район „Средец“.
След това ми звънна да ми каже, че на място е отишъл екип и веднага са започнали да подготвят документите на дядо Венко за прием в дом за социално слаби. На обяд отидох да го видя. Той не беше разбрал как точно ще стигне до там. Казал им, че има пари и ще хване такси или пък те щели да викнат такси.
Тъй като той е изключително слаб и едвам говори разбрах, че не са се разбрали. Да хване такси е повече от абсурдно. Звъннах отново на г-жа Йовчева. Тя веднага се зае и след малко отново ми върна обаждане, че към него тръгва Общинска полиция. След малко пристигнаха.
Изключително любезни и мили мъже. Като го видяха, веднага изнесоха носилка, хванаха още две момчета и качиха дядо Венко в буса. Питах го има ли още багаж, освен якето и шапката и той погледна одеялото. Казах му – то си е твое. Усмихна се и го постлахме върху носилката.
Изпратих го до полицейския бус, пожелах му да е здрав. Той ми каза: „Ех, момиче, само лоши работи ти направих като се занимаваш с мен“.
Дядо Венко, нищо лошо не си ми направил. Радвам се, че те срещнах. Надявам се да оздравееш и да се оправиш!
БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ НА Г-ЖА ЙОВЧЕВА!!! ТЯ БЕШЕ С МЕН ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ И НА НЕЯ ДЪЛЖА ЩАСТЛИВАТА РАЗВРЪЗКА ДНЕС!
БЛАГОДАРЯ НА ЕКИПА НА РАЙОН „СРЕДЕЦ“ ЗА БЪРЗАТА РЕАКЦИЯ!
БЛАГОДАРЯ НА ПОЛИЦАИТЕ ОТ ОБЩИНСКА ПОЛИЦИЯ ЗА ДОБРОТАТА И СЪСТРАДАНИЕТО!
БЛАГОДАРЯ НА МОМЧЕТО СЪС СИНЯ ТЕНИСКА – МАРТИН, КОЙТО ЕДИНСТВЕНО СЕ СПРЯ ДА МЕ ПОПИТА ИМАМ ЛИ НУЖДА ОТ ПОМОЩ ИЗМЕЖДУ ДЕСЕТКИТЕ ХОРА, КОИТО НИ ПОДМИНАХА!
Този пост е за дядо Венко и всички хора, които днес му помогнаха!
Не трябва да извръщаме глави. Не трябва да подминаваме. Спрете и разпитайте – човекът срещу вас може да има нужда от помощ. Не коства нищо.
Дядо Венко е на 73 години. На толкова е и баща ми…
Имаше един прекрасен филм „Предай нататък“.
Предайте нататък! Дори и един човек да помогне на друго живо същество, ще си заслужава.
Бъди здрав, дядо Венко!
PS На снимката нарочно не показвам лицето му, тъй като считам, че личността е неприкосновена!
По публикацията работи: Златко Желев
Източник: dnes.bg